The Times: Сънародниците на Зеленски го разлюбиха, масово се укриват от мобилизация

Кристина Ламб, The Times

В Лвов е петък вечер и ресторантите и баровете по старите калдъръмени улици са оживени. Масите са претъпкани със семейства, дошли да си починат от ежедневните ракети и сирени в град, смятан за най-безопасния в Украйна. Студенти и млади хора пият ароматизирана водка преди комендантския час. На пазарния площад човек в ​​жълт костюм на робот от Transformers позира за снимки.

Ако не бяха обградените с торби пясък статуи и големите генератори - руските атаки срещу електроцентрали са унищожили повече от половината от енергийния капацитет на Украйна - нямаше да има много знаци, че се води война. С изключение на едно нещо - почти не се виждат мъже.

Укриват се от наборните бригади на ТЦК (военните комисариати). Тъй като войната вече е в третата си година, бойните действия на фронтовата линия нанасят такива жертви, че мнозина ги наричат ​​"месомелачка", а дезертьорството е на рекордно високо ниво - Украйна отчаяно се нуждае от повече бойци.

Докато Русия има три пъти по-голямо население от врага си и според съобщенията е на път да попълни силите си с 10 000 войници от Северна Корея, Украйна има малко възможности. Не само, че президентът Зеленски наскоро последва президента Путин в мобилизирането на затворници, но и Украйна прие спорен нов закон през май, който изисква всеки мъж в наборна възраст - от 25 до 60 години - да се регистрира, за да може да бъде призован в армията.

Необозначени микробуси с офицери в тъмни униформи, които проверяват за укриващи се от военна служба, се превръщат в обичайна гледка на жп гари, фитнес зали и супермаркети - навсякъде, където могат да открият млади мъже. Дори са се появявали на сватбени тържества.

"Не съм напускал дома си от осем месеца", каза Алекс, 34, продуктов мениджър в Киев. "Пазарувам онлайн, работя от вкъщи и избягвам да излизам. Дори когато приятелката ми роди дъщеря ни преди три месеца, не отидох в болницата. Събирам пари за нашите въоръжени сили, но не искам да убивам хора и не искам да умирам."

Миналия уикенд на претъпкан концерт в Двореца на спорта в Киев на популярната рок група "Океан Елзы", военни комисари чакаха отвън, за да проверят документи.

Видео, което бързо стана вирусно, показа как насила натикват мъж в патрулка и жена, която отчаяно се опитва да влезе в кола, в която е вкаран съпругът ѝ. Друго видео показа млад мъж, който крещи: "Хора, помогнете ми, моля Ви!" докато беше насила изтеглен от стадиона от служители.

След като уволни своя популярен военен командир генерал Валерий Залужни, сега посланик на Украйна в Лондон, и отмени президентските избори, които трябваше да се проведат през април поради войната, мнозина започват да се съмняват дали Зеленски все още е правилният човек да ръководи страната си.

Две скорошни пътувания до САЩ не успяха да осигурят споразумение за използване на западни оръжия за удари в дълбочина в Русия. Имаше малко ентусиазъм за неговия "план за победа", представен от уморения Зеленски пред украинския парламент в сряда, след това и пред лидерите на НАТО в Брюксел в четвъртък.

Президентът Байдън, в последното си пътуване до Европа преди американските избори следващия месец, призова за продължаване на подкрепата, въпреки че не пое голям нов ангажимент.

"Насочили сме се към много трудна зима", каза той. "Но не можем да се откажем. Не можем."

Но основното искане на Зеленски - покана за присъединяване към НАТО като гаранция при всякакви мирни преговори - остава неизпълнено. Джулиан Смит, американският посланик в НАТО, каза пред репортери: "Сега не е моментът, в който алиансът може да говори за отправяне на покана в краткосрочен план".

Междувременно ситуацията на бойния фронт с дължина над 1000 км се влоши. Въпреки че Русия е далеч от постигането на целта си за пълно превземане на Източен Донбас, Украйна загуби редица градове и села през тази година, обикновено изтегляйки войските си след ожесточени битки, които понякога продължаваха месеци.

Русия наскоро превзе Угледар, миньорски град на стратегическа височина, който беше опората на украинската отбрана на югоизток. Стратегическият център Покровск на пътя от Днепър беше евакуиран, както и Купянск, близо до Харков, с приближаването на руските сили. По-рано през годината Русия превзе Авдеевка и Мариинка.

Моралният подем след изненадващото превземане на руска територия в Курска област от ВСУ през август избледня, след като Путин опроверга блъфа на Зеленски и не изтегли войски от Донбас, както се очакваше. Вместо това той се възползва от възможността да настъпи със скорост, невиждана от първоначалната инвазия през 2022 г.

През последните два месеца Русия превзе 270 квадратни мили в Донбас, приблизително три пъти повече от площта, заета през юни и юли, според базираната във Финландия Black Bird Group, която анализира сателитни изображения от бойното поле.

Всичко това прави недостига на жива сила в Украйна по-критичен. Много от първоначалните доброволци са изтощени. Според данни, публикувани от главния прокурор, 51 000 наказателни дела са образувани за дезертьорство и самоволно напускане на военна част между януари и септември тази година - над два пъти повече от цялата миналата година.

Над 50 000 войници са загубили поне един крайник.

Много млади мъже толкова отчаяно се опитват да избегнат подобна съдба, че плащат редовно подкупи, за да избегнат повиквателна служба.

33-годишният Роман, предприемач в Лвов, казва, че плаща 1000 долара на месец, за да получи освобождаване. "Осемдесет процента от моите приятели, които отидоха да се бият, бяха убити и аз не искам да се присъединявам към тях", каза той. "Вече всички знаем какво се случва."

Той е регистриран в списъците като доброволец заедно с много от приятелите си, когато руснаците нахлуха на 24 февруари 2022 г. "Престоях три дни в службата за записване и ми казаха, че не им трябвам, тъй като нямах военен опит, но биха се свързали с мен, когато се наложи. Тогава започнах да виждам как приятелите ми умират."

Много са били парализирани. Преди да говори с мен, Роман беше посетил приятел в болницата в Лвов, който загубил краката си при експлозия на мина.

"Има и финансов аспект", каза той. "Ако загубите крайник, ви дават пенсия от максимум 15 000 гривни на месец [около £280], а прилична протеза струва два милиона."

Дори месечните му подкупи не са гаранция. "Приятел от автомобилна компания плащаше, но все пак го взеха. Сега той е в пехотата на предната линия, но е сключил сделка да стои в щаба, като в замяна е предоставил на своя взвод две превозни средства."

Роман избягва да излиза от дома си. "Късметлия съм, че имам пари и собствен бизнес, така че не е необходимо да съм в обществения транспорт или на места, където действат мобилизационни бригади. Не ходя по ресторанти или сватби."

Но онези, които се бият на фронтовата линия, казват, че Зеленски няма избор.

"Говорим за това през цялото време", каза лейтенант Юлия Микитенко, 29, командир на "Адските стършели", 25-членна бойна единица оператори на разузнавателни дронове. "Преди една година бях против [принудителната мобилизация], тъй като не искаме хора, които не желаят да се бият, но сега сме в решаващ момент от войната. Ако не накараме нашите граждани да защитават страната ни, няма да има държава, на която те да бъдат граждани. Когато имаме хора, които не са мотивирани да се бият, от нас зависи да ги мотивираме", добави тя.

Цената обаче става ясна в една хладна есенна съботна сутрин, когато посещаваме Марсово поле в Лвов. Море от синьо-жълти украински знамена, както и червено-черни националистически знамена могат да се видят в това разширение на красивото гробище Личаков.

Военната част на гробището бързо се запълни след руската инвазия и вече полето също е пълно: редици от нови гробове са украсени със снимки, футболни шалове и плюшени животни. Майки, бащи, приятелки, съпруги и приятели носят цветя и сядат на пейките.

Бързо ходене от единия край до другия отне 4½ минути. Много от гробовете са от миналия месец и повечето от тях са място за покой на млади хора.

Една от снимките е на красиво русо момиче със светещи очи. Името ѝ е Ирина Цибух и тя загина на 29 май, три дни преди 26-ия си рожден ден, след като стъпи на мина във Вовчанск близо до Харков.

Млад мъж седи облян в сълзи и го гледа. "И двамата бяхме медици в един и същи батальон", разказва той. "Тя беше изключителна."

Ирина, разказа той, искаше хората да ходят на барове и рок концерти, но чувстваше силно, че украинците трябва да разберат, че нормалният им живот може да продължи, защото други загиват, защитавайки ги. През април тя говори в Киев, призовавайки за минута мълчание всяка сутрин.

"Искам деца. Искам къща. Искам да садя домати", каза тя. "Но най-важното нещо в момента е да сложим край на войната." Месец по-късно тя загина...

Превод и редакция: Епицентър.БГ