Товарищ Тръмп и мистър Путин - напред към светло минало!

Ако  хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх, казвал Иво Андрич. Смразяващо прозрение, и то при положение че е бил съвременник на Чърчил, Дьо Гол, Рузвелт, Голда Меир. А какво би изрекъл великият писател, ако живееше по времето на Стармър, Макрон, Байдън, Нетаняху? Може би ще отговори с любимия си цитат, че любовта, кашлицата и сиромашията не могат да се скрият. Така е: при пълна сиромашия откъм политически таланти, дето питаят любов само към себе си, светът ще се скъса от кашлица. Преди да се гътне от политическа пневмония. 

Когато Темза приижда

Не е проблем, че Байдън сбърка Зеленски с Путин. А че тотално бърка Студената война с горещата. Но за това са виновни съветниците му, които така и не му разкриха, че е президент през 2024-та, а не през 1962-ра.  Това вероятно ще бъде разяснено в книга от личния му психиатър след време, ако разбира се, Тръмп му разреши да я издаде. 

Защото политическата прогноза в момента се побира във вица: Икономът нахлува при сър Джон и крещи: Темза приижда! Сър Джон му казва да се върне, да почука на вратата и да го съобщи сдържано. Икономът се връща, почуква, влиза и крещи: Сър, Темза приижда! Джон отново го връща и така, докато най-накрая икономът влиза, покланя се, отваря широко вратата и с жест обявява тържествено: Сър - Темза!  

Е, Байдън направи и невъзможното, за да се отвори отново широко вратата и да се обяви тържествено: Сър - Тръмп!

От късата памет до Чингис хан 

Какво би казал Джек Лондон, ако сега Тръмп пак спечели президентските избори? Ами просто би напомнил, че човешкият разсъдък често съхранява себе си чрез способността си да забравя. В това отношение вече и американците са със силно съхранен разсъдък. Бързо забравиха щурма на Капитолия и отново си искат мъжа, който може да разреши и най-сложната ситуация просто: с щурм. Например да се изпепели Иран. Така е, нерешителната демокрация предлага все сложни решения, като никое от тях не е последно, докато решителният Тръмп предлага все прости решения, като едно от тях със сигурност ще е последно. Не само за САЩ, а и за Европа.

Старата Европа, която за всеобщо учудване не страда от деменция, а от съхранен разсъдък. Същия като на янките, само че развит исторически: тя първа в света демонстрира мощта на късата памет, като само за двайсетина години успя да забрави най-голямата касапница на планетата - Първата световна война, и творчески да я пресътвори във Втората световна, на чийто резултат би завидял и Чингис ​хан.

Европейската краставица - еднакво дълга и дебела 

Удивително е, че на старини Европа все пак успя рязко да се подмлади, все едно беше пила жива вода вместо баварска бира, създавайки уникален съюз, без аналог в историята. По-млад и от Байдън, и от Тръмп (като чеда на млада държава, дето няма и 250 години, американците явно си падат по по-възрастни, както палавите гимназистки ​- по чичковци).  Та в този Европейски съюз на довчерашни кръвни врагове, европеецът заживя сравнително безметежно и като един същи брюкселски чиновник си повярва, че най-големият му проблем за разрешаване е дължината на краставицата и най-вече да я наричаме „то“, за да не се обиди мъжката, и да е еднакво дебела и дълга, за да не обидим женската. 

Германия излиза, влиза Путин!

Дето се казва, краставици​ европейци. След което обаче ненадейно започнаха да ги обиждат. Появиха се едн​и добре забравени политически краставичари, които размахаха добре забравени краставици.  Преди още да е изстинал Brexit-ът, Алис Вайдел поиска Dexit. Ако "Алтернатива за Германия" (AfD) един ден дойдели на власт (засега ги наричат  „смешници“, също като онзи смешник, който след 1933-та им смръзна усмивките), та според съпредседателя на Алтернативата, като вземат властта, ще проведат референдум за излизане на Германия от ЕС. Както един мой познат немец се пошегува: "Германия излиза, влиза Путин!".

"Майтап бе, Уили!", бихме казали ние, макар че от смешното до великото е една крачка, ако се пошегуваме с Наполеон. 

Капиталист, кагебист и тежката бременност  

Само дано еxit не се превърне в авариен изход. За влизането и излизането винаги има оправдание, след което следва тежка бременност, а резултатът невинаги е очарователен. В името на народа и сънародниците Турция влезе в Кипър, Израел ​- в Ливан, Русия - в Украйна. Пак в името на суверена, Великобритания излезе от ЕС, сега това жадуват някои и от Дания, и от Германия. А когато с влизането и излизането се прекали, задължително се появява един, който да затръшне вратата. Или двама. 

Две суперченгета като Танго и Кеш, внасящи ред в Лос Анджелис. Или пък, да речем, като Тръмп и Путин, готови за нов световен ред. Могъщи съперници, които лесно намират общ език и могат приятелски да си говорят на "товарищ Тръмп" и "мистър Путин", макар да са заклет капиталист и кагебист. Просто са наясно с вратата: единият намеква, че може изцяло да излезе от НАТО, другият - изцяло да влезе в Украйна. А за разлика от колебаещите се демократи те с един замах могат да се справят с проблемната врата, като я затворят, отворят или взривят.

Секващият кикот на Камала

Обещавайки междувременно светло бъдеще, така жадувано от объркания американец и уморения европеец. То, разбира се, ще се окаже познатото минало, дето не е и никак светло, но това са подробности, които либералният свят ще проумее със закъснение. 

Под секващия смях на Камала Харис.