Трудовата криза в Европа! Икономист предупреждава: Работете повече или...

Европейската икономика очевидно все още е в добро състояние: платежният ѝ баланс е на излишък; всяка година тя получава над 500 милиарда евро под формата на чуждестранни инвестиции; страните от Европейския съюз концентрират почти една четвърт от световната изчислителна мощ, далеч преди Китай (5,8%). Това е най-приятното място за живеене в света и мястото, което осигурява най-добрата социална защита за тези, които имат привилегията да живеят там.

И все пак всичко сочи, че Европа е в бърз упадък и дори на ръба на катастрофата: в момента на нея се падат едва 25% от световния БВП в сравнение с 35% в началото на 2000-те години. Делът на европейските компании в капитализацията на световните фондови борси е намалял бързо за 20 години - от около 30% до малко под 15%. Нито една европейска компания, създадена през последните 50 години, не е оценена на повече от 1 трилион долара, докато това се отнася за шест американски компании (Apple, Microsoft, Nvidia, Amazon, Alphabet, Meta). По отношение на научните изследвания Обединеното кралство е третата най-иновативна страна в света само в 12 от 64-те „критични технологии“; Германия - в 10 технологии; Италия - в 3; докато Франция, Испания и Нидерландия не успяват да преминат 4-то или 5-то място. По отношение на изчислителния капацитет Европейският съюз изостава значително от САЩ (25 % срещу 53 %). Що се отнася до отбраната, европейският суверенитет по никакъв начин не е възстановен и не се прави почти нищо за постигането му: до 2023 г. 78% от европейските разходи за въоръжение ще бъдат поверени на неевропейски доставчици, 63 % от които на Съединените щати.

Положението е още по-лошо, ако сравним САЩ и Европа с азиатските сили. През 2023 г. САЩ ще водят само в 7 от 64-те „критични технологии“ в сравнение с 60 през 2007 г. През същата 2023 г. Китай доминира в 57 от 64-те критични технологии, като 24 от тях представляват риск от монопол. Данните могат да продължат.

Ясни са няколко причини за това. На първо място, европейците работят по-малко от американците и очевидно по-малко от азиатците: според ОИСР американците работят средно 1811 часа годишно, което е с над 15 % повече от европейските работници (1571 часа), докато във всички азиатски страни годишните работни часове надхвърлят 2000, а производителността на труда, която определя качеството на продукцията за един отработен час, в Европа намалява, докато навсякъде другаде продължава да расте. На второ място, частните европейски предприятия отделят много по-малко средства за научни изследвания, отколкото техните китайски и американски колеги. И накрая, европейската система за професионално обучение и учене през целия живот е много изостанала.

Време е да се събудим. В противен случай това, което в момента е бавен и лек упадък, може много бързо да се превърне в спад на покупателната способност на европейците и потапяне на Стария континент в тъмните води на популизма и екстремизма.

За да се отскочи, има само един метод: проект, програма, воля и много работа.

Проектът е прост: по темата са написани 1000 доклада, сред които съвсем скорошни на Енрико Лета, Марио Драги и Жан Тирол. Можем бързо да изведем програма, както за Европейската комисия, така и за всяка от страните членки. Това, което най-много липсва, са волята и работата. Що се отнася до волята, тя ще съществува в Европа, ако бъде ясно мобилизирана от политическите лидери. Що се отнася до работата, тя е проста: всеки европеец трябва да работи много повече, отколкото работи сега. И много по-дълго. И за да направим това, трябва да плащаме много повече за работа. За да постигнем това, трябва да плащаме по-малко за нетрудови дейности, включително за все още неконтрактувани пенсии; и още по-малко за капитала, в рамките на тесните граници на неговата международна мобилност.

Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи в мирно време. Но ето какво: намираме се във време на война. Кой ще разбере това след време? І БГНЕС

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.