Новият филм на известния турски режисьор Нури Билге Джейлан "За сухите треви" се състезава в основната част на 76-ия филмов фестивал в Кан. На 19 май филмът имаше своята световна премиера в Кан с участието на снимачния екип.
Досега носителят на редица престижни награди, Нури Билге Джейлан се е състезавал в основната надпревара на фестивала седем пъти и спечели "Златна палма" през 2014 г. с филма си "Зимен сън".
Новият филм на Джейлан се фокусира върху млад учител по рисуване, работещ в отдалечен град в Източна Турция и промените в живота му, след като среща друг колега. Режисьорът отбеляза, че иска филмът да предаде "постепенната промяна" в личните вярвания и чувства на държавни служители и учители, които са се изпращат на задължителна служба в Източната част на Турция в ранна възраст.
Джейлан присъства на прожекцията на фестивала, която продължи 197 минути, като снимачният екип включваше главните актьори Дениз Челилоглу, Мерве Диздар и Мусаб Екичи, известни на българската публика от редица турски сериали.
Филмовият критик Гай Лодж от "Вариети" сподели първите си впечатления за филма: „Това е провокативен урок по етика, горчиво противоречив любовен триъгълник. Продукцията разкрива най-добре дарбите на Джейлан като драматург, след филма „Имало едно време в Анадола“ от 2011 г.“
Лесли Фелперин от "Hollywood Reporter" посочи основните теми във филма на Джейлан. „Турският сценарист Нури Билге Джейлан продължава да изследва противоречията в родината си – град/село, секуларизъм/вяра, индивидуализъм/традиция и така ни въвлича в една необикновена драма.“
Джейлан е широко известен в киносредите по света, като има награда от фестивала в Кан за най-добър режисьор през 2008 година, наградата на журито от същия фестивал за филмите си Отчуждение (2002) и Имало едно време в Анадола (2011), както и Златна палма за филма си Зимен сън през 2014 година. Завършва университета Богазичи в Истанбул с инженерска специалност.
Известен е с драматичните си филми, които снима с екстремно малък бюджет и непрофесионални актьори, сред които понякога са и негови роднини. Проблемите, които поставя са свързани с екзистенциализма, монотонността на човешкия живот и детайлите от всекидневието. Често снима актьорите си в гръб без да показва лицето им, карайки зрителя да разгадае сам емоциите им.
Мъж в бензиностанцията: - Кой е шефът? - Аз! - Трябват ли ви работници? - Не, целият щат е зает. - Ами тогава нека някой да дойде най-накрая да ми напълни резервоара!
още вицове