по ключова дума
местоположение
възнаграждение


Учени от Аграрния и добруджанци експериментират с див лен

  28 Май, 19:31     0  

Фермери от Добруджа и учени от Аграрния университет в Пловдив експериментират в отглеждането на древна и полузабравена култура - камелина, известна още като див лен. За целта са засадени 10 декара в биологично сертифицирано поле край град Генерал Тошево. 

В половината от експерименталното поле има само камелина, а в другата част тя е комбинирана с фуражен грах, който естествено обогатява почвата с азот. Идеята е да се проследи как двете култури си взаимодействат и взаимно се защитават и какво е въздействието им върху почвата. Освен че е високо маслодайна култура, камелината може да потиска развитието на плевелите.

Опитът е поверен на Милена и Недялко Минчеви - жената е бивша учителка, а мъжът - химик. Те се занимават със земеделие над 30 години. Фамилията се е насочила към биологично отглеждане на зърно в житницата на България. В землището на община Генерал Тошево върху 500 дка залагат пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Освен че от 2018 г. притежават сертификат за биологично земеделие, през август същата година получават и дългоочаквания документ за биомелница. Сега за тях е предизвикателство биопроизводството на нетрадиционната култура за България.

Милена Минчева пред посева от камелина / Снимка: agri.bg

"Биологичното земеделие без пестициди и препарати 

е много по-трудоемко, а добивите - далеч по-ниски, но пък си заслужава"

отчита фамилията.

„Очакванията се сбъднаха. Не бяхме позитивно настроени, защото беше много сухо, като обработвахме мястото, а после и при сеитбата бе трудно. Аз въобще не се надявах, че ще изникне, но после заваля и растенията тръгнаха“, разказва агрономът Йордан Михайлов.

„Грахът подхранва камелината, но подхранва и самата почва за следващ етап. Освен това задушава плевелите тотално“, обяснява жената.

Ползите от необичайното за нашите ширини растение не свършват дотук. Семенцата са ситни, колкото връх на топлийка, но с високоолеинов заряд. „Първо - за храна на хората, второ за лекарства, за козметика и за биогориво. От меленето пък се получава шрот, който е пълен с протеини и за животните е много хранителен. Съдържа омега-3 и аминокиселини, които са полезни за човешкото здраве, така че тепърва предстои да развиваме камелината като продукт“, допълни фермерката.

Камелина (Camelina sativa) е селскостопанска култура, която на външен вид прилича на овчарската торбичка, а

тя е и плевел, и билка. 

Родена е в Северна Европа и в Централна Азия. Още през бронзовата епоха е била важна селскостопанска култура. Маслото, добивано от нея, е използвано за осветление и хранителни цели в продължения на хилядолетия. След индустриалната революция се използва заедно с рапичното масло за технически нужди. Семената, смесени с други, са били част от блюдата на Древен Рим. Днес те се използват като храна за птици, а шротът - и за фуражни цели.

Още в началото на 90-те години на миналия век са установени уникалните <210> стопански качества. Например като възможност за отглеждане при малък брой обработки на почвата, съвместимост с противоерозионни култури, добра конкурентоспособност спрямо плевели и възможност за директна разпръсната сеитба върху замръзнала повърхност през зимата.

Камелината се култивира като маслодайна култура предимно на Стария континент и в Северна Америка.

Цъфти между юни и юли в бледожълт цвят 

По-късно дава плод с крушовидна форма. Семената са кафяви или оранжеви на цвят и с дължина 2-3 мм. Теглото на 1000 семена варира от 0,8-2 грама.

Семената съдържат 38 до 43 процента масло и 27 до 32 процента протеин. Над 50% от мастните киселини в студено пресованото масло от камелина са полиненаситени; омега-3 мастни киселини, алфа-линоленова киселина, гама-токоферол, линолова киселина. Маслото също е много богато на естествени антиоксиданти, като токофероли, което го прави изключително стабилно, много устойчиво на окисляване и гранясване. То съдържа 1-3 процента ерукова киселина. Съдържанието на витамин Е в маслото от камелина е приблизително 110 мг /100 грама. То е много подходящо за готвене, тъй като има подобен на бадем вкус и аромат. Има приложение и в козметиката.

Camelina е одобрена като добавка за фураж за говеда в САЩ, както и като съставка (до 10% от дажбата) в пилешки фуражи за бройлери и фуражи за кокошки носачки. Брашното от камелина, страничният продукт от нея, когато маслото е извлечено, има значително съдържание на суров протеин. Американският щат Монтана напоследък отглежда все повече камелина заради потенциала ѝ като биогориво и биолубрикант. Проучванията показват, че реактивното гориво на базата на камелина намалява нетните емисии на въглерод с около 80%.

В Япония го пробват срещу радиация

Холандската компания за биологично земеделие Waterland, Международната и японската федерация на земеделските производители постигат споразумение през март 2012 г. за засаждане и отглеждане на камелина от 2000 до 3000 ха в префектура Фукушима. Семената трябвало да се използват за производство на биогориво, което може да се използва за производство на електричество. Според учения Уилям Нолтен регионът има голям потенциал за производство на чиста енергия. Около 800 000 ха в префектурата вече не могат да бъдат използвани за производство на храна след ядрената катастрофа поради опасения от замърсяване, а японците отказват да купуват храни, произведени в този регион. Предстоят експерименти, за да се установи дали камелината е способна да извлича радиоактивен цезий от почвата. Подобен експеримент със слънчоглед нямал успех.

Разкопки разкриха, че древните са го отглеждали

Разкопките край село Васково, където бяха открити останки от див лен

През 2017 г. останки от камелина бяха открити при разкопки на жилище в селище от ранножелязната епоха край село Васково, общ. Любимец. Маслодайното растение див лен бе установено при проучванията, а откритието бе представено на археологическа конференция и уъркшоп в Брюксел. Растението, познато и като камелина, бе класифицирано и определено при палеоботаничен анализ при интердисциплинарното изследване от специалиста Елена Маринова. На територията на нашата страна останки от тази култура досега са били откривани единствено при проучването на ранножелязно селище при м. Бресто, община Разлог, а в световен мащаб тя е имала разпространение в Егейския район и в Западен Анадол.

Източник: marica.bg

Лайфстайл  


от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

- Редник, не си сложил противогаза? - Имам хрема, господин старшина, и без противогаз нищо няма да помириша!

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.