Ученици от 33 неделни училища представиха неразказани истории за велики българи

33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети изготвиха материали, които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. Всички те са част от Националната програма на МОН „Неразказаните истории на българите“ и бяха представени днес на мащабен форум в присъствието вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, министъра на културата Найден Тодоров и министъра на външните работи Иван Кондов.

Събитието започна с представяне на 20-минутен филм – калейдоскоп, който показа всички създадени материали по програмата. Сред тях бяха кратки откъси от филма за внуците на великия композитор Панчо Владигеров – Екатерина, Александър и Константин, които днес владеят музикалната сцена във Виена, както и прожекция за световноизвестния художник проф. Стоимен Стоилов.

„Програмата и форумът са вдъхновение. Видяхме резултатите и едногодишния труд на десетки ученици и студенти от различни краища на света. Направеното от тях ни кара да се чувстваме горди българи“, каза  министър Цоков. Той благодари на десетките учители, ученици и лекторати по български език зад граница, които представиха готови продукти за живота на велики българи. По думите му „Неразказаните истории на българите“ е една от концептуалните програми на МОН, защото тя съхранява родовата памет и дава възможност на базата на изследванията на ученици да се обогатява и историята ни за приноса на българите в цял свят.

„Програмата е нов модел на обучение, който преминава от възпроизвеждане на знания към формиране на умения и компетентности чрез участие и преживяване. Тя дава и нов подход на възпитание в родолюбие, който залага на ученето чрез правене и изследване на продукти с историческа и културна ценност“, уточни министър Цоков. „Това е смисълът на съвременното образование – децата да се чувстват мотивирани и полезни, че достигат до душите и сърцата на много хора. Това ги вдъхновява и ги кара да бъдат още по-успешни“, добави той.

През настоящата учебна година програмата  се реализира с разширен обхват. Дава се възможност на българските училища и неделните институции зад граница да създават съвместни проекти. „Екипът ни ще остави идея за създаване на програма, насочена изцяло към българските училища, които да разкажат за неизвестното около великите българи в страната“, добави проф. Цоков.

„Обмисляме с времето програмата да прерасне и в създаването на иновативен предмет по родолюбие и изследване на родовата памет в иновативните училища“, каза още министърът. Идеята е първоначално новият предмет да се въведе като иновация, а след това евентуално да стане и учебен предмет във всички училища в страната. „Това трябва да е интегриран предмет между история, география, политически и социални науки, гражданско образование, чрез който не само да възпитаваме горди българи, а и да подготвяме младежите с повече компетентности“, обясни проф. Цоков.

Началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска отбеляза, че програмата вдъхновява младите хора да намират собствената си идентичност и да творят. „Да отворят сърцата си и да работят така, че техните истории да бъдат в учебниците, в библиотеките, в музеите и в архивите“, каза тя.

По националната програма са изготвени общо над 40 изследвания на ученици от неделни училища и лектори от чуждестранни университети в 18 държави, които проучват родови истории за знакови личности или събития от миналото. Те са изключително разнородни (филми, книги, презентации, доклади). Това са незнайни истории за българи от Молдова, Сърбия, Румъния, Кипър, Турция, Гърция, Украйна, Бразилия, Франция, Испания, Хърватия, Австрия, Нидерландия и др.

Зрителите научиха неизвестни факти за българските следи в Саарланд, за живота на Йордан Йовков в Букурещ, както и за други забравени истории, които днес „оживяха“ в Археологическия музей.  

По време на събитието със специалното отличие „Пробуда“ беше наградена Венета Ненкова от БУ „Асен и Илия Пейкови“ – като вдъхновител на програмата. Присъстваха и посланиците на инициативата, сред които писателят и преводач Здравка Евтимова, българският композитор и инструменталист Хайгашод Агасян, преводачът на унгарска поезия и проза Светла Кьосева, лекторът по български език и литература в Атинския университет и много други.

В събитието се включиха заместник-министрите на образованието и науката д-р Емилия Лазарова и Наталия Митева, началникът на кабинета на вицепрезидента Надя Младенова, народни представители, председателят на СБУ д-р Янка Такева, председателят на СРСНПБ Диян Стаматов, директори на дирексперти и др.