Удрят ни по джоба, за да бъдем еко

Българинът става все по-еко - по принуда и без да се усети! Не ви се вярва? Забелязвате ли как хората с платнени торбички на рамо са все по-честа гледка в магазина? Не искат найлонови торбички -  едно, че се плащат, и второ, че после се трупат на ненужни камари вкъщи. А кафе автоматите отдавна не пускат напитката в меки чашки, а в картонени. И бъркалките са дървени, а сламките - хартиени. Най-напредничавите пък си имат сламки за многократна употреба - бамбукови или стъклени.

Доста хора от големите градове събират отпадъка си разделно. Неудобството е, че у дома трябва да отделят място за три коша за боклук - един за общия отпадък, един за хартия и още един за пластмаса. Това обаче е приложимо само за градовете, където има разположени контейнери за разделно събиране. Други, малцинство засега, правят собственоръчно компост.

Майки купуват дървени играчки на децата си, татковци скачат от личния автомобил на велосипед и т.н. За младите, тези от поколението Z, екологията и опазването на околната среда също са сред важните теми и те действително се интересуват в какъв свят ще живеят занапред. Стъпките към по-целесъобразен живот действително са малки и някои ги правят от лична убеденост, а други - за да не се товарят с излишни разходи.

Обаче няма как да им се размине

Купувате пет банана. По инерция използвате найлоновите пликчета, които стоят на руло на щанда. Плащате цената на бананите плюс 5 стотинки за плика. Пазарувате още дузина неща, искате найлоновата торбичка с дръжки на касата, за да сложите покупките и си плащате за нея 30 или 40 стотинки.

Искате 300 грама маслини от свежия щанд на хипермаркет. Ако сте късметлия, плащате цената им плюс 30 стотинки за пластмасова кутийка за еднократна употреба, защото има магазини, които я таксуват по 35 стотинки. Нея не сте я искали, но няма и как да я откажете, още по-малко да не я платите. „Няма начин да маркирам само маслините. Автоматично се зарежда и такса за кутията“, обясняват касиерите в магазините и вдигат рамене.

От 2023 година според европейска директива пластмасовите кутии в магазина и заведенията с готвено за вкъщи задължително се таксуват. Идеята е таксата да действа възпиращо у потребителите и така да намалят употребата на пластмаса в името на по-чиста околна среда. Това дразни много клиентите - не толкова заради допълнителния харч, а заради това, че нямат алтернатива. Те не могат да си донесат от къщи съдинка, в която служителят зад щанда да им сипе маслините, руската салата или пилешките крилца от топлата витрина. Според българското законодателство това е недопустимо по хигиенни съображения - може съдът да не е измит добре или пък да има лош дъх, което да компрометира храната. В този случай клиентът, естествено, ще хвърли вината върху търговския обект и скандалът е готов.

Няма "искам - не искам"

"Това е проблем, който регистрирахме, откакто директивата се приложи в България - липсата на алтернатива. В други държави на клиентите е позволено да носят от дома си кутии, а не да ползват пластмасовите за еднократна употреба, предоставени от търговците. Защото това е единственият начин, по който действително се намалява употребата на пластмасата. Писали сме до МОСВ и до Министерството на икономиката, че клиентите са поставени в положение, в което са принудени да купуват нещо, което не желаят", разказва Габриела Руменова, основател на платформата „Ние, потребителите“. Организацията с нестопанска цел съвсем наскоро подхвана кампания, в която приканва хората да съберат адреси на магазини, в които може да се пазарува насипно, т.е. в собствени съдове. Целта е колективно да бъде изградена карта с обекти за покупки с по-малко опаковки и тя да е нещо като упътване за хората, които действително искат да намалят употребата на пластмаса в битието си.

В интерес на истината, немалко заведения се съгласяват да сипят храна в съд, донесен от клиента, но под страх от глоба, ако Агенцията по храните ги хване. Повечко са кафенетата, които по-лесно склоняват да сипят кафе или друга напитка в термос или термочаша на клиента. 

Опаковките поскъпват всяка година

Пак според европейска директива, валидна у нас от 2023 г., еднократните пластмасови опаковки ще поскъпват всяка година с по пет стотинки. От началото на ​тази година например кутиите за храна (със или без капак) се таксуват по минимум 30 стотинки за брой, а чашите за напитки и техните капаци и капачки - минимум по 15 стотинки за брой, съобщиха през януари от Министерството на околната среда и водите. Ключова тук е думата “минимум“, защото търговците могат да таксуват еднократната опаковка и повече.

Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда предвижда цената на използваните пластмасови чашки и кутии за храна поетапно да се увеличава през следващите години до 2027 г. Пластмасовите консумативи ще са на пазара до изчерпването им. Краен срок за тотална забрана не е предвиден, тъй като за някои продукти тя ще е неприложима. Целта на законодателството е да бъде намалено потреблението във възможно най-голяма степен, обясняват от екоминистерството.

А някои черпят

Има заведения за бързо хранене, които черпят с еднократните опаковки. Те спазват указанието опаковката да се чукне отделно на касовия апарат, но за радост на потребителите, тя струва 0.01 лева. Други я продават за 30 или 35 ст. - и така, ако си купите млечна салата и някакво по-течно ястие, трябва да платите за амбалажа минимум 60 стотинки. 

Бърза проверка по онлайн магазините за продажба на опаковки за еднократна употреба показва, че цената им скача в пъти до крайния клиент. Така например пакет със сто броя кутии с капак с вместимост 250 мл на едро струва 6.50 лева, или бройката излиза близо 7 ст. Търговските обекти пък са задължени да я таксуват по минимум 30 ст., както става ясно от наредбата на МОСВ за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. 

По-големите кутии - с вместимост 500 мл, на едро струват 9.50 лева, пак за сто броя. Кутии с капак от 750 мл вече тръгват от търговеца на едро на доста по-високи цени, но пак магазините печелят доволно. Пакетът от 100 броя е 14 лева, бройката излиза 14 стотинки. Така горницата от 16 ст. остава в магазина, който е продал кутийката с храна на крайния клиент.

Споменатите цени в произволно избран онлайн магазин за еднократна посуда са официално обявени, но със сигурност големите търговски вериги правят обща поръчка за всичките си магазини и така ползват огромна отстъпка.

Картонените кутии не се използват в хипермаркетите, избират ги рядко заведения за бързо хранене. Техните цени на едро също не са високи - между 4 и 5 ст. бройката на едро. Стиропоровите кутии с капак пък се продават за 17-18 ст.

Ограничаването на употребата на пластмаса в името на по-чиста околната среда може да доведе до екологични щети, изненадващо алармираха учени. Замяната на пластмасите с други опаковки като стъкло или метал ще удвои глобалната консумация на енергия, биха камбаната от университета Heriot-Watt в Шотландия. Те предупредиха, че това може да доведе и до утрояване на емисиите на парникови газове - нещо, с което от десетилетия Европа и светът се бори. Учените смятат, че единственият изход е да се положат повече усилия за повторно използване и рециклиране на пластмасите.

„Въпреки че някои хора могат да искат пластмасите да бъдат намалени или забранени изцяло, трябва да сме сигурни, че ги заместваме с материали, които са по-добри за планетата”, посочват учените.

Ние се възползваме от света, консумирайки го благодарение на пластмасата, и политиците се възползват от това, правейки нещо по въпроса. По много похвални причини те настояват да забранят продукти, които причиняват най-голяма вреда на морските екосистеми. Първоначално на фокус бяха микрофибрите, след това клечките за уши, но никой не знае какво да се прави с чашките за кафе и сламките, т.е., дори да се заменят с хартиени алтернативи, за да не се разпада хартията от влагата, тя трябва да е обвита с тънък слой фолио, което отново е полимерен продукт, пишат в становище от университета.

Ако заменим пластмасата със стъкло, амбалажът много ще оскъпи стоката. От друга страна, транспортирането на стъкло използва много повече гориво, просто защото е по-тежко.

Проф. Дейвид Бънкъл от Института за химически науки към университета обяснява потенциалните икономически щети, причинени от пълна забрана на пластмасата така: „Транспортирането на потребителски стоки в пластмасови опаковки означава, че са необходими по-малко превозни средства за транспортиране на тези стоки, т.е. пластмасата е по-лека, това води до по-малко гориво и значително намаляване на емисиите на парникови газове”. Подобна бутилка от стъкло може да бъде пълнена до 50 пъти, преди да започне да губи качествата си, казват от германската Агенция за околна среда (UBA). Ако е пластмасова за многократна употреба, животът е дори по-малък - до 25 пълнения.