Усмихваме се, помагаме! А душата плаче и крещи

Купянск

Люк Хардинг, вестник „Гардиън“

==================

Нина Марченко е в кухнята, когато бомба падна върху нейната вила. Отнася покрива, събаря бетонната лятна къща в градината и убива кученцето Тулик. Парчета от оградата летят навсякъде във въздуха. „Имаше дим и това беше всичко“, разказва тя. „Една жена загина при друг удар наблизо.

Мога само да ругая Владимир Путин. Той ни изгони от къщата ни".

Миналата седмица Марченко и нейният съпруг с инвалидност Миша бягат от дома си в Купянск, североизточна Украйна. Руската армия превзе града в първите дни на инвазията през 2022 година. Украинските войници си го върнаха осем месеца по-късно. През по-голямата част от последните две години фронтовата линия през река Оскил и поредица от малки селца почти не мърда.

Нина и съпругът й Миша, инвалид, чакат пред центъра за помощ в Харков

снимки: Алесио Мамо, "Гардиън"

Не и през последните седмици. Руснаците напредват. От другата страна на фронта украинската отбрана се разпада с най-бързата скорост от 2022 година насам. През октомври Русия погълна близо 500 квадратни километра украинска територия, включително повече от 20 около Купянск. Две трети от тези загуби на територия са в съседната област Донецк. Южният фланг на Украйна там е близо до колапс.

Руските бойни части вече са на 3 километра от Купянск. Малко на юг войските вече са достигнали река Оскил, превръщайки контролираната от Украйна територия на левия бряг в две отделни и свиващи се издатини. Мостовете са безмилостно бомбардирани.

Очевидният план на Москва е познат - да сравни Купянск със земята и след това да го превземе.

Говорейки от офиса си бункер, военният кмет на Купянск - Андрий Беседин, описва ситуацията от източната страна на Оскил като „критична“. 1400 души отказват да се евакуират от домовете си, въпреки че нямат ток, вода или газ. Повечето са възрастни. Те не са проруски настроени, предполага Беседин, а просто не желаят да се изнесат или да послушат разтревожените роднини.

Кметът Беседин се разминава по чудо със смъртта 

„Пътуваме от една до друга къща с високоговорители. Призоваваме: „Моля, напуснете. Не знаем какво ще се случи утре", казва той. „Пенсионерите смятат, че руснаците няма да им навредят. Казваме им, че ситуацията е различна от 2022 г. и че ще бъдат убити. Надявам се, когато времето стане студено, най-накрая да излязат“, добавя Беседин.

От началото на октомври ситуацията в Купянск се влошава драстично, признава кметът. Руски дронове камикадзе летят над града, насочвайки се към чакащите по спирките. „Не можем да доставим хуманитарна помощ.

Виждат пикап и го удрят с дрон. Не можете да ги изпреварите“,

обяснява Беседин. Около 2200 жители остават принудително засега в района, тъй като ракети се разбиват около тях.

Наскоро руски военен самолет хвърля 1500 кг управляема бомба върху гражданската сграда до офиса на Беседин, убивайки трима души.  Тухлената постройка буквално се пръска на парчета. Опитват ли се силите на Кремъл да се прицелят лично в кмета? 

„Да“, убеден е Беседин. „Опитаха няколко пъти“. Други ракети са ударили музея на Купянск, футболното игрище, месокомбината, пазара и двореца на културата. Украйна се бори срещу тероризма и диктатурата, казва Беседин, а и срещу злонамерена ос от държави, включваща Русия, Северна Корея и Иран.

„Нашите момчета се борят за всеки сантиметър. За съжаление, цивилизованият свят не ни дава достатъчно оръжия. Ами демократичните ценности? Спирането на Русия е наша колективна отговорност. Ако се провалим, Путин ще атакува балтийските държави и Полша“, убеден е кметът.

Исаев (вдясно) е на 59 години, сапьор. И не разбира западната подкрепа

Александър Исаев в униформа гали шарена котка, докато седи на пейка до свой колега военен. Двамата признават, че условията на фронта са трудни. „Нямаме достатъчно боеприпаси. Те изстрелват 10 снаряда на един наш“, обяснява Исаев, 59-годишен сапьор. Руснаците разполагат с повече личен състав и бронирани превозни средства, изчислява той.

Хвърлят между 8 и 12 бомби на ден върху неговата позиция.

„Ако някоя кацне върху теб, просто си мъртъв. Те правят дупка с дълбочина 5 метра и ширина 10 метра“, обяснява образно сапьорът.

Исаев също изразява разочарование от така наречените „червени линии“ на Запада и постоянния отказ на администрацията на Байдън да позволи на Киев да порази цели дълбоко в Русия с боеприпаси, доставени от САЩ . Обединеното кралство и Франция също не са премахнали ограниченията. „Имаме ракетите. Но ние не можем да ги използваме, за да удряме руските летища“, казва Исаев. „Докато САЩ преодолеят нервността си, ще губим територия“.

Александър приготвя поредния дрон, който ще трябва да спира десетократно по-голямата окупаторска армия

С твърде малко конвенционални оръжия - Украйна се опитва да задържи линията с помощта на дронове. Александър Иванцов - оператор на такива от 3-та десантно-щурмова бригада, признава, че ситуацията на левия бряг е напрегната. Руснаците непрекъснато се опитват да щурмуват украински позиции, казва той и добавя: „Навсякъде има боеве. Понякога успяват. Понякога не. Лесни места няма. Те разполагат с огромни ресурси.”

Тези дни улиците в Купянск са до голяма степен пусти. Могат да бъдат видени шепа възрастни жители, носещи пазарски чанти и бутащи колички. Патрулиращите полицаи носят бронежилетки. Беседин твърди, че ще предоставя общински услуги възможно най-дълго. „Ние се борим на всеки фронт: военен, административен и социален“, оптимист е той. „Всеки прави каквото може. Купянск още не е загубен“.

Ксения не смята, че руснаците ще се спрат преди да влязат в Купянск отново. Или в остатъците му

Някои жители обаче признават, че е само въпрос на време руснаците да се върнат. Ксения Лукянова изчислява - нейният роден град е стратегически важен и железопътен възел. От Купянск тръгва път на юг към град Изюм – окупиран и освободен през 2022 г., както и гарнизонния град Славянск. Друг отива към Харков, вторият град в Украйна. На север се намира руската област Белгород.

По време на Втората световна война Купянск е превзет и освобождаван четири

пъти в битките между съветската армия и нацистите“, припомня Лукянова. Миналата година бомба разбива дома й. През септември шрапнел чупи прозореца на новия й апартамент в село Грушивка, точно до Купянск. „Продължаваме! Продължаваме да се усмихваме и се опитваме да си помагаме. Вътре ние плачем и крещим“, каза тя. "Душите ни болят."

Нейната приятелка Наталия Сурко разкрива, че повечето жители на предградието Вузловий стягат багажа. „През нощта е ужасно. Чувате сирена и три секунди по-късно експлозия. Няма време да се облека.

След първия трясък си мислите: „Да ставам ли“. Но не го правите!“.

Сурко е загубила работата си като дежурен управител на гарата Купянск, когато започва войната. Сега взима обезщетение от еквивалента на 40 британски лири месечно.

Евакуираните от района на Купянск се отвеждат в Харков, където се регистрират и им се правят медицински прегледи. Някои пристигат със собствените коли, други се докарват с микробус или линейки. Само за последния месец през центъра са минали 1800 души. Местни благотворителни организации раздават колети от първа нужда. Много от разселените остават при роднини. На други се предоставят общежития.

Евакуираните от Купянск чакат пред център в Харков

Областната администрация е издала заповед за задължителна евакуация на семейства с деца. Лиля Шевченко (16) и Надя Шинкаренко (14) са дошли от Барове, село на левия бряг на юг от Купянск. Всяка друга къща там е разбита, свидетелстват те. „Руснаците бяха на 30 километра. Сега са на 15-20 км. Останаха няколко баби в селото. През нощта хората отиват с кола до Изюм и спят там, защото е по-безопасно”, разказва Лиля.

Тя описва бомбардировките като страшни, но осеммесечната окупация на Русия през 2022 г. е била много по-лоша. „През първите няколко седмици нямахме интернет връзка. Не знаехме какво изобщо се случва в Харков.

Руснаците крадяха всичко. Те бяха пияни. Страх ни беше да излезем

на улицата”. Лиля последно е посещавала училище в деня преди инвазията, после уж имала часове онлайн.

Наредила се на опашка за регистрация, Нина Марченко се оплаква, че е оставила всичките си вещи. „Имахме градина с овощни дървета и зеленчуци. Но тази година растяха само плевели, защото нямаше как да се засади нещо. Веднага щом стъпиш навън, те започват да обстрелват“, казва 72-годишният й мъж. Би ли се върнала някога? „Не знам. Ако къщата ми все още е там, може би ще го направя“, вдига рамене Миша.

------

Преводът е на "Марица" и умоляваме за коректно цитиране.