В Ботев знаят какво е общото между Майкъл Джексън и вратаря на Берое Ивко Ганчев! Ето го

Честит имен ден на всички празнуващи хора с името Сава и производните му днес, 12 януари. Честит и на мен да е денят, в който преди 39 години научих какво е общото между Майкъл Джексън и Ивко Ганчев. Но всичко по реда си.

В далечната вече 1987 година бях на имен ден на мой комшия родом от Стара Загора, който се казваше Сава. Та там той - заклет фен на “зелено-белите” и Майкъл Джексън, ми обясни какво е общото между вратаря на Берое Ивко Ганчев и Майкъл Джексън  - и двамата имали ръкавици на ръцете им, но те не им трябвали. За Джексън ясно - сценичен екип. Виж за Ганчев останах изненадан, все пак беше страхотен вратар, който направи после и кариера в Бурса.

Причината за горчивото признание на Савата бе крушението 20-ина дни преди това (21 декември 1985) на Берое с 8:1 от Тракия на стадион “Христо Ботев”. После Савата ми вика: “Богдан Дочев даде три дузпи за нарушения срещу любимеца ти от Марица Георги Георгиев, но с ръка на сърцето ти казвам, че и трите ги имаше”. Държа да отбележа, че това е мачът, който съм гледал на живо и е Топ 1 в класацията ми на осъзнат фен на футбола. Забележете, в Тракия ги нямаше головите машина Антим Пехливанов (контузен) и Костадин Костадинов (наказан). Стигна се дотам, че защитниците Запрян Раков (друг мой любимец от Марица), Румен Юруков и Славчо Хорозов вкарват голове.

Мой страхотен и уважаван колега в журналистическата гилдия от Стара Загора лансира идеята, че в Берое се били “посрали” от развалени кюфтета в шуменски хотел след мача за Купата на Съветската армия с местния Мадара. Честно казано, няма разстройство, което да не се оправя на деня, а никой от заралии не е постъпвал в болница, така, че...

Истината е следната. Ивко Ганчев бе изоставен на произвола на съдбата от колегите си в защита и нямаше какво да направи.  Точно като в популярния израз "Колко тъжно, че съотборниците ми ме забравиха, докато пазех тяхната врата."

Този лаф е казан от вратаря на Чарлтън Сам Бартрам, който пази вратат си и 15 минути, след като...мачът е прекратен заради гъста мъгла. Ето историята:

През декември 1937 г. футболният мач между Челси и Чарлтън на Стамфорд Бридж в Лондон е прекъснат в 60-ата минута поради гъста мъгла.

Вратарят на Чарлтън Сам Бартрам не разбира, че мачът е спрян, и продължава да пази вратата си цели петнайсет минути след това.

Той не чува свирката на рефера зарада шума от публиката зад него. Смятайки, че съотборниците му атакуват противниковата врата, се взира с разперени ръце в гъстата мъгла, фокусиран изцяло върху задачата да опази вратата си от съперника.

Минават 15 минути, преди полицай, охраняващ мача, да се приближи до него и да го осведоми, че мачът е прекъснат преди четвърт час.

В отговор на това, дълбоко натъженият Сам Бартрам произнася прочутите думи: "Колко тъжно, че съотборниците ми ме забравиха, докато пазех тяхната врата."