В изобрния ден: В махалата борбата е за трите лева, не за парламента СНИМКИ

Един пловдивски квартал си има всичко, за да е най-добрият за живеене. Но не му се получава.

От едната страна го мие Марица, от другата опира в Цариградско шосе. От третата границата му крепи президент - американският Удроу Уилсън. Улица „Правда“ тръгва смело от сърцето на „Столипиново“ право към центъра на града. Една от най-дългите е в махалата. Но така и не стига до никъде.

По никой от тия пътища местните не са стигнали много далече – нито по вода, нито по царския, нито по президентския. Някой станаха по-европейци – обаче в Германия, Белгия и Франция.

За тези, които останаха, картографирането на махалата по проект на Пловдив 2019, казва, че са по 12-13 души в домакинство. Нямат баня и пералня, ползват на роднините отсреща. Средната възраст на квартала е значително по-ниска от средната за страната по данни на НСИ. Делът на децата е два пъти по-висок, но така е само до около възраст 40 г., после пада до критични стойности и едва 4% от жителите стигат до 65 г. при 20,73% за страната.

Бедността, сегрегацията, мръсният въздух и топленето с твърдо гориво и отпадъци, липсата на зеленина и лошата хигиена са си казали думата за живота на всяко поколение. 1/3 от местните са без здравни осигуровки, 70 на сто имат човек в чужбина. Неграмотността е повсеместна, висшистите се броят на пръсти. А житейските цели са сведени до оцеляването. За 65% от жителите на махалата най-важното е да осигурят достатъчно пари за изхранването, 34 на сто посочват като основна ценност семейството, а 20% - сигурността. Много назад в класацията на важните неща са здравето – 2,1%, интересен живот – 2,3%, успех в професията  - 3%.

Лошо се живее. През оная вълнуваща 2019 г. картографирането в 122 страници е завършило с препоръки. Местните не са ги чели. Но са ги слушали много като обещания от политици. Особено преди избори. Толкоз. Бог - високо, макар да се молят на двама. Цар - далеко, даже по Цариградско шосе не се стига до него. Марица всяка година им отнема по някого. А президентът Уилсън…. Той е техен човек – подкрепял е избирателната права на жените, забранил е детския труд, създал е система за трудови обезщетения, наложил е повишаване на надниците със закон, борил се е Беломорска Тракия и Южна Добруджа да останат български земи. Обаче е бил чак в САЩ. И се е споминал още през 1921 г.

„Тук очаквахме от добро по-добро. А от лошо по-лошо стана!“, казва 68-годишната Лиляна. Все пак отиде да гласува днес. После седна на припек да чопли семки с комшийката  Юсеин. Тя пък е на 80 г. Навярно е една от най възрастните жени в квартала.

„Тук сме родени, пък децата тръгнаха по чужбина заради тоя калпав живот, вместо да ме гледат“, споделя Юсеин. Живее с 500 лева пенсия. Страх я е да посегне към щанда в магазина.  Преди ядяхме прясно, сега чакаме да пратят от чужбина, кахъри се Юсеин. „И тогава малко пари имахме. Но беше всичко наше. После – сякаш живота ни откраднаха“, добавя тя.

Оня ден Лиляна гледала клип в Тик-Ток: „За яйцата не се знае какъв им и произходът, внимавайте!“. Сега да купи или да не купи? „Останахме само бабите. Младите ги няма. Заключим се вкъщи. Живот ли е?!“. 

Някога работела в Оризарната. „Българи, турци – нямаше разлика – спомня си ония години. - Сега всички едни срещу други настръхнали“.

Лиляна е вдовица вече две години. Три деца има, всичките отишли в чужбина. Нищо друго не иска от новото правителство, освен работа за тях – за да си дойдат обратно. „Отчуждихме се. Язък за България!“.

Малко по-надолу по една от търговските улици в махалата Мукадес разпъна сергия с потници и пижами. Ама и тя първо отишла да пусне бюлетина. Трябва да се гласува, убедена е жената. Навремето работила в кожухарския завод, в цигарената фабрика, в „Паркове и градини“. Така 19 години. Откакто мъжът й починал, е на улицата с походната маса. Двама сина е родила. Отгледала и чуждо момиче. Родителите му се изпокарали и го изоставили. Взела го бебенце на 2-3 месеца. Сега е вече голяма жена на 37.  Трудни години били, но най-голямата болка – че щерката нямала деца. Чакали 12 години. „Ела да видя  картите!“, казала й един ден гледачка от махалата. „Не плачи, ще стане!“, рекла й, като наредила тестето. Днес дъщерята е с 3 деца. Ходили по лекари, оправили я.

Обаче тестето не казва кога ще стане по-лесен животът. Мукадес го живее с 400-те лева пенсия на покойния й мъжа. В изборния ден до обяд направи две продажби – по за 5 и 12 лева, общо 17. В някои дни стига до 50 лева, друг път е по-слабо. "Обаче с тоя поговоря, оня мине да пита как съм", не се оплаква жената. Знае да пести – закуски не купува, носи си нещо от къщи. Една манджа я яде три дни. „Стискам парите. Обяд да имам и цигари – стига“, казва Мукадес. Ходила при сина в Германия на гости. Увещавали я да остане там. На третия ден рекла: „Радко, тука не мога, искам у дома да си ида“.

Минали тия дни да агитират за изборите. Един мъж с очила я увещавал кой номер да загради в бюлетината. След него дошъл друг – той пък за друг говорел. Мукадес си избрала единия. Хвърлих на него, казва. Пък не знае ни коя е партията, нито кой е в листата. „Мойта душа така е – давам. Пък Господ знае. Аз на хората давам, той на мене дава“, е житейската философия на жената.

На стария пазар в квартала захарен памук в изобрния ден върти Янко Памукчията. Препасал е чантичка с надпис „застъпник“.  Обаче и той вярва повече в трите лева, които ще изкара от един памук, отколкото че някой от политиците ще му оправи положението.  Три момичета има у дома. Важно му е да ходят на училище, да може да ги издържа с количката за захарен памук и царевица.

Трите лева са заветната цел и на още един местен "търговец". Върху чердже на тротоара срещу избирателните секции подреди албум с репродукции на Тициан и Караваджо, няколко чинии, стомна с една дръжка, две батерии за чешма и чифт стари боти.

Има две деца, работи в „Паркове и градини“, на битака доработва. Благодарен е, че е баща на две деца. А наскоро станал дядо за трети път. Внукът се родил в Германия. Ще е с двойно гражданство. „Ние добро не видяхме, поне за него да има“, нарича мъжът.