В сезона на дъжда и мъглите: Каква е историята на чадъра и поверията за него

През есенния дъждовен сезон, когато чадърът става почти ежедневно задължителен аксесоар, БТА разговаря с етнолога гл. ас. д-р Илия Вълев, ръководител на отдел „Експозиции“ в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, откъде идва чадърът и какви суеверия  и ритуали има по нашите земи, свързани с него и с дъжда. 

Историята на чадъра е много стара, изобретяването му се крие хилядолетия назад във времето и по исторически данни два древни народа си оспорват първенството за неговото използване. Това са египтяните и китайците, обясни д-р Вълев. Кой от двата народа наистина може да се нарече първооткривател на чадъра, той не се наема да посочи. Още повече, че има и косвени данни за използване на листа на широколистни растения за предпазване, както от дъжд, така и от силното слънце. Затова и съществуват два вида чадъри – за дъжд и за сянка, отбеляза етнологът. 

Някои изследователи приемат именно слънцезащитните чадъри като първообрази на съвременните чадъри, което навява мисъл, че не дъждът, а парещите лъчи на слънцето са приемани за по-опасни и създаващи по-сериозен дискомфорт у хората. Всъщност това как, къде и защо, съгласно местните обществени представи, са използвани чадърите, много зависи от природните условия, в които живее даденото население, обобщи д-р Вълев. Така например във Великобритания, където климатът е много по-влажен и дъждовете са често явление, чадърите за защита от дъжд са много по-разпространени и използвани. Преки писмени данни за тях на Острова обаче се появяват едва към XVI век. От същия период датира използването на чадъра както за защита от слънце, така и срещу дъжд и в други европейски страни.

Любопитно е да се каже как са изглеждали чадърите за слънце и за дъжд, отбеляза експертът. Ясно е, че няма как да са едни и същи, предвид познатите суровини в онези векове, от които са се произвеждали, а и заради условията, за които са предназначени да се използват. Така слънцезащитният чадър обикновено е изработван от копринен или памучен плат, украсен с дантели, кадифе, бродерия и/или апликации, което подсказва, че слънцезащитните чадъри са използвани предимно от жените. Не било прието мъже да използват подобни аксесоари в своето всекидневие. Слънцезащитни чадъри обаче било нормално да се използват по време на различни процесии, официални церемонии и ритуални практики, особено в кралските дворове и в католическата църква.

Колкото до чадърите за дъжд – те били доста по-семпли и груби на вид като обичайните материали, използвани за тяхната направа, са дървени пръти или такива от китова кост с платнено куполче отгоре, покрито обикновено с восък, за да не проникват дъждовните капки. Но и тези чадъри били използвани предимно от дамите. До към средата на XVIII век за предпазване от дъжд мъжете предимно използвали широки наметала с качулки. Тук е добре да вметна, че синтетичните полиестерни чадъри, които познаваме днес, са доста по-късно изработени, уточни д-р Вълев. Датировката на тяхното производство е от средата на XX век, но тогава чадърът е и вече масово използван аксесоар, както в женското, така и в мъжкото облекло.

Именно дъждът е „виновникът“ за появата на чадърите такива, каквито ги познаваме днес, смята д-р Вълев. В т.нар. традиционен, прединдустриален период българинът е бил подвластен на много суеверия, а дори в известна степен може да кажем и на изкривени представи за света, който го заобикаля, обясни той. По думите му това е напълно нормално предвид ниската степен на образованост сред по-голямата част от народа ни, който оформя своя светоглед не върху рационални научни открития, а въз основа на древни митове, фолклорни приказки и на мистични практики. Въпреки това, от дистанцията на времето все пак може да твърдим, че българинът не е бил суеверно сляп за това какво става около него и много практично е организирал всекидневието си. Т.е. макар и в някаква степен мистик, българинът е бил и практик, отбеляза д-р Вълев. Например, нашите предци са били напълно наясно, че дъждът е много важен за осигуряването на така необходимата влага за всички растителни посеви по ниви, ливади и градини.

Дъждът е Божията благодат, която осигурява прехраната на населението. В още по-стари вярвания се приема, че небето, символ на мъжа, чрез дъждовните капки опложда земята, символ на жената. Ако липсва дълго време дъжд, това се приема за Божие наказание за човешките прегрешения, за нарушение на някоя забрана, за проблеми в човешкия социум. Ето защо, за да се възстанови отново Божията милост и да се предизвика валеж, то следвало да се направят различни действия, да се спазят конкретни забрани, да се изпълнят отделни обреди и обичаи. Такива например са обичаите Пеперуда, Герман, както и Гонене на змей, за които е писано много, посочи д-р Вълев. И трите обичая в своите специфични, локални разновидности се срещат почти на цялата ни етническа територия, но общото в тях е именно по магичен път да се предизвика дъжд. Обичаят Герман се среща в два варианта – от една страна за изпросване и предизвикване на дъжд, а от друга  -  ако дъждът е прекалено много и застрашава растенията от удавяне, то се прави и Герман за спиране на валежите. Днес тези обичаи вече са част от културното ни наследство, като на места се изпълняват по-скоро като форма на историческа театрална възстановка и туристическа атракция, а не като истински жив обичай, отбеляза експертът. 

Колкото до суеверия, които познаваме в наши дни за чадърите, като например „не отваряй чадър вкъщи, защото е на лошо“, те са сравнително ново явление в българската култура. Ново, защото и чадърите са нов елемент от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали първоначално в селищата от градски тип под влиянието на западноевропейската култура, посочи д-р Илия Вълев. Под ново явление имам предвид и това, че чадърите и всичко свързано с тях проникват бавно и полека с процеса на индустриализацията на страната и отварянето на българина към света, т.е. говорим от началото и особено осезателно – от средата на XIX век насам, отбеляза той. По думите му, именно оттогава у нас настъпват бавни, но революционни културни процеси, които променят драстично, както бита на обикновения човек, така и целия обществен живот в т.ч. стила и начина на обличане на българите. 

Според етнолога е трудно да се каже откъде точно са афоризмите, които се представят като форма на забранени, предупредителни практики. Краткият отговор, по думите му, е от необразованост и липса на критично, рационално мислене. Дори тук няма нужда да повдигам въпроса за религиозността на българина, която също в една или друга степен почива не на църковно-каноничното християнство, а на фолклоризираните образи на Бог, Богородица и на другите светии, както и на мито-ритуални практики с псевдохристиянски характер, посочи д-р Вълев. 

Всъщност, както преди, така и днес, водещо в поддържането на страховете и суеверията сред хората е това как е поднесена и как е възприета дадена информация, кой предава тази информация и дали може да му се има доверие, подчерта той. 

Поверието, че, ако се отвори чадър, преди да сте излезли на открито, е на бедност, той си обяснява с това, че щом отваряш чадъра в закрито пространство без да има необходимост, защото няма как да вали дъжд под покрив, по-скоро с нецелесъобразното отваряне на чадъра се пазиш от друго ирационално нещо и препречваш пътя на късмета, на парите и берекета. 

Същото може да бъде обяснението и на вярването, че както капките се стичат от чадър, оставен да съхне, така ще изтече и богатството от дома, затова чадърът се оставя да съхне разтворен. Макар в този афоризъм да има противоречие с горния, защото се отваря чадър в закрито пространство. От друга страна, ако чадърът е оставен да съхне затворен, то има опасност по-бързо да се скъса при следващо отваряне, заради рязкото разпъване на плата, от който е направен самият чадър, т.е. така по-скоро ще трябва да се купува нов, което пък означава и изтичане на парични средства, посочи Вълев.  

Поверието, че ако вали в ден, който е важен за вас, ще ви върви по вода и ще е на късмет, се свързва с очистителната сила на водата. Тя е един от основните елементи в природата и на практика присъства в почти всички очистителни и посветителни ритуали, включително в християнското кръщение, посочи етнологът. 

И още - ако вали на Гергьовден, всяка капка ще донесе жълтица - е старо традиционно поверие и има рационално обяснение. Гергьовден е преломен празник в празничния ни календар, свързан е със събуждането на природата. Това е празникът за осигуряване на богата реколта и добър приплод по нивите и по стоката, както и за здраве на хората. Приема се, че гергьовското оросяване дава още по-силна енергия на растенията, които през пролетта са като новородени, отбеляза д-р Вълев.  

Обяснението на друго поверие - ако вали, след като младоженците са си казали "да", ще имат богат и щастлив живот - отново е свързано в очистителната сила на водата, която ще отмие всичко лошо по пътя на младото семейство.

Ако върху главата ви паднат дъждовни капки от капчук, ще ви върви през целия ден, тъй като се смята, че дъждът е Божията благодат, следователно всяка дъждовна капка, включително и тази от капчук, може да се тълкува като поръсване на човек с Божията милост, смята етнологът.