Външните оценявания на учениците - голяма суматоха с мижав резултат

Люба Йорданова

"Заедно в час"

Тази седмица започнаха националните външни оценявания (НВО) - изпитите след 4., 7. и 10. клас, които би трябвало да покажат как се справят училищата и накъде трябва да се насочат националните и общинските политики, така че всеки ученик да получи качествено образование. Би трябвало, защото НВО никога не е изпълнявало тази цел. 

Вместо това изпитите служат за класация, която измерва възможността на родителите да компенсират дефицита на системата посредством частни уроци. Създават напрежение както за ученици и родители, така и за директорите и учителите. Генерират излишен смут в образователната система и обществото - седмици наред се обсъжда колко ученици са преписвали, имало ли е “технически” грешки в изпитите, работили ли са камерите в училищата и други несъществени въпроси, които нямат отношение към образованието.

Какво би трябвало да бъде 

Идеята на външното оценяване е да направи независима оценка на постигнатите от училищата резултати. Да се види доколко учителите са развили знанията и уменията, които държавата е заложила за учениците в края на всеки образователен етап (4., 7. и 10. клас). В този смисъл резултатите от външните оценявания би трябвало да се използват, за да се съберат данни и да се направи детайлен анализ по теми като: има ли голяма разлика между вътрешното и външното оценяване на дадено училище или паралелка - ако има, на какво се дължи тя; как работят училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-добре от средното за страната; какви добри примери могат да се адаптират и за други училища; какви проблеми имат училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-лошо от средното за страната; как може да им се помогне; кои знания и умения не са развили учениците в достатъчна степен и какво трябва да се промени в подготовката на учителите, в учебните програми и в начините на преподаване, така че децата и младежите да стигнат до необходимото ниво на желаните компетентности.

Тези анализи трябва да бъдат основа за националните и общинските политики в образованието и инструмент за проследяване на тяхната ефективност. Когато МОН решава например в какво да вложи милионите от националните програми или европейските фондове, би могло - на база на анализите - да създаде цялостна и качествена програма за подобрение на училищата с най-ниски резултати на НВО. Или пък да заложи мерки за допълнителната квалификация на учителите по теми, по които учениците се справят най-лошо. Анализите на общинско ниво могат да послужат на местните власти, когато определят приоритетите си за финансиране в сферата на образованието.   

За да изпълни външното оценяване истинските си цели, дори не е нужно всички ученици да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без предварително оповестяване, без камери, без теглене на варианти в ранни зори в МОН. Това ще спести и голяма част от сериозния бюджет, който се отпуска за организиране на българските национални външни оценявания.

И какво всъщност е 

За да са наистина независими и обективни, стандартизираните външни оценявания трябва да отговарят най-малкото на три основни условия: да са изготвени професионално от специалисти в сферата на създаването на тестове; да се провеждат в спокойна за учениците среда; резултатите да нямат последици за самите ученици. 

Българските изпити не отговарят на нито едно от тези условия. Те се правят година за година, трудно позволяват сравнимост на резултатите, оценяват най-вече наизустена информация, прагът за получаване на тройка е несериозно нисък и често са съпътствани от медийна истерия и родителски смут. Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се “подготвят” за НВО, защото точките от него се вписват в удостоверението им за завършен начален етап на основното образование. Стига се до абсурда медиите да наричат външното оценяване на 11-годишните “малките матури”, внасяйки допълнително напрежение около един по замисъла си диагностичен инструмент за измерване на това как се справя държавата в сферата на образованието.  

Особено изкривен е изпитът след 7. клас, защото се използва за кандидатстване в гимназия. И тъй като в България учениците на родители с финансови възможности масово посещават частни уроци, за да се подготвят за НВО в 7. клас, външното оценяване мери не постигнатото от учителите в училище, а това на колегите им, които преподават (и) “на частно”. Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и дотам учениците да се фокусират единствено върху включените в изпита български език и математика и да пропускат ценни (в идеалния вариант) знания и умения по други предмети. 

В крайна сметка, учителите са под напрежение, защото от тях се изисква да подготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с организиране на стаи, квестори, отпечатване на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната истерия и треперят за резултатите на децата си. Но най-големите последици са за учениците, които години наред са под стрес, защото им се насажда мисленето, че това как се представят на изпитите е решаващо за живота им оттук нататък. Единствените, за които националното външно оценяване няма последици, са представителите на държавните и местните институции в сферата на образованието - тези, чието представяне изпитите всъщност мерят.