Ваня Григорова: Имаме потенциал да вкараме повече депутати от БСП

- Колко са левите избиратели в България, за които се борите три основни сили и вероятно още някои по-малки?

- Преди 7-8 години те бяха милион. Миналата година спихнаха до 200-220 хиляди. Очевидно 800 000 българи не се чувстват представени в Народното събрание. Опасявам се, че ще стават повече. Държа да каже, че ние не навлизаме в нечия територия, защото мнозина си представят избирателите като някакви крепостни селяни. Не, няма маркирана територия. Ще се опитаме да привлечем хора, които са станали тежко апатични към политическия процес. Колкото повече избиратели стоят настрана, толкова повече от техните интереси ще остават на заден план, а ще се решават тези на милионерите

- Г-жо Григорова, кога да Ви очакваме в Пловдив и кога ще знаем кандидатите ви за града и областта?

-  Крайният срок за регистрация на листите е 7 май. Тогава обмисляме да обявим целите си, които искаме да постигнем. Хората трябва да ги знаят. Така че започваме първо с платформата, която е проработническа, социална и което е силата на Мая Манолова - пропотребителска. Тук с нея много добре се допълваме. И едва тогава започваме анонси по многомандатните райони. 

- Предполагам, че имате идеи за листите?

-  О, да. Само мога да открия, че в листите ще има хора, чиято основна цел е подобряване живота на работещите хора. Казвам - нови лица, не задължително млади. И разбира се, хора, известни със защита на каузи. И разочаровани от състоянието на политическата система в момента, които смятат, че в наше лице може да намерят свеж полъх.

- Казвате защита на работниците, на социално слабите, но хората ще се попитат какво различно предлагате от БСП или "Левицата", които имат същите заявки?

- Няма да критикувам някои от тези формации. Ще се опитам да бъда критична към другите, които се обявяват за защитници на бизнеса. Но докато аз в продължение на 8,5 години защитавах правата на работещите, убеждавах част от цитираните от вас политици защо трябва да бъде направена една или друга стъпка. Уви, левите формации са се отделили до голяма степен от работещите и са останали едва ли не всичко на синдикатите. Лявото трябва да е близо до тези хора. Има врата, през която това да стане. Тези леви формации обаче не усещат природно, натурално болката на работещия човек. Мога да дам и пример - многократно се е налагало да обяснявам на вече избрани депутати от лявото защо искането им за минимална часова работна заплата е неадекватно. Ами защото такава има от много години, а те дори не го знаят! И го поставят като искане в Народното събрание.

- Защо се спряхте конкретно на Мая Манолова за партньор, а не на други известни фигури в лявото, каквито не липсват?

- Не е тайна, че преговарях с "Левицата", конкретно с Костадин Паскалев. Част от нея са още АБВ и "Движение 21", а тогава и Мая Манолова. Те обаче не приеха някои мои искания. Представях си нашето взаимодействие така - да се включа като част от тяхната коалиция. За един синдикалист е важно да държи пръста на пулса на проблемите на работещите. Нещо, което беше невъзможно при кампанията за общински избори през есента. Не можех да се позволя да се повтори отново. Трябваше да е ясно, че основната насоченост трябва да е синдикалната, проработническа. Във вече действаща коалиция това няма как да стане. Исках по-широка коалиция, но явно не сме готови за такава. В това няма нищо лошо, всеки има право на своя път. Г-жа Манолова обаче се съгласи и така ще работим с нея. 

- Имаше ли въобще опит за разговор с БСП, или червените линии  между вас и червените са много дебели?

-  Ръководството на БСП не може да говори дори със собствените си структури. Виждаме как разчисти градската организация в София, тази в Бургас, преди това буквално зачеркна решенията на социалистите в Сливен и Нова Загора. Те водят вътрешни войни, кръвопролитни. Докато това се случва, няма как да се договорят  с други леви формации или лица. Никой не би искал, докато тези процеси в БСП не приключат. Ясно е, г-жа Нинова опитва да симулира опити за обединение вляво. Да припомним нейната идея - да се съберат на 1 май с други. Меко казано, това е заблуда към левия избирател. Времето за регистрация на коалиции вече приключи. Тоест, това ще бъде едно мероприятие, което ще отбележи 1 май, но няма нищо общо с коалиционната им култура.

- Не може да не Ви питам за репликата на Бойко Борисов, че Ваня Григорова може да е промяната в новия парламент?

- Аз също трудно мога да кажа какво има предвид г-н Борисов. Ако е имал предвид, че работещите хора ще имат свой представител и това ще е генерално различното - да, това ще е така. Както вече се случи в Столична община. Самохвално звучи, но е така. Не помня друг мандат, при който заплащането на работещите е било основна тема както в изказванията на кмета, така и на различните партии. Ще изброя - медицински сестри, лекари, работещите в транспорта, в администрациите, в търговските дружества на Столична община, сред които и фирмата, почистваща един от районите на София. Засега. Техните заплати бяха основна тема. Още съм общински съветник. Разбира се, в Народното събрание ще мога да защитавам интересите на много по-широк кръг хора.

- Реалистично - в колко депутатски места се целите?

- Имаме си вече вътрешни проучвания, които очертават ситуацията. Мога само да кажа, че разполагаме с потенциал да получим по-висок процент от този, който получава БСП.

- Охо! Това означава много солиден резултат?

- Това не значи, че няма да си сътрудничим с тази партия. Разбира се, има много „ако“. Едното е БСП да припознае нашите цели. 

- Да не се правим на пророци, но с кой друг бихте работили, ако приемем, че в парламента ще влязат досегашните партии?

- Няма как отсега да поставям бариери. Всеки, който подкрепя нашите идеи, е добре дошъл на разговор. Не казвам коалиция. Министерски места не искаме. Искаме да постигнем конкретни цели. Има, например, директива за минимални възнаграждения в ЕС. Трябва да опитаме поне 80 процента да бъдат покрити с колективни трудови договори. Това означава по-високи заплати и по-добри условия на труд. И още един детайл - при провеждане на обществена поръчка фирмите със сключен колективен договор да са с приоритет. Може да стане! Ето, който подкрепя това, е добре дошъл при нас. Но до момента не съм чула нито един народен представител да го говори. Нещо повече, при ротацията, която така и не стана, участниците в сглобката декларираха постигане на 99% от целите си! Аз не видях нищо от това, за което ние ще се борим. Тоест, ние няма да откриваме топлата вода, а ще се борим да стига до всеки наш гражданин. 

-  Ясна е ориентацията ви, но кампанията ви няма да мине без въпроси от сорта на „Чий е Крим?“ и „Трябва ли Альоша да стърчи над Пловдив?“. Та питаме ви?

-  (Смее се.) Альоша трябва да остане! Изглежда в Пловдив хората имат повече чувство за история. Съпротивата срещу тази варварска намеса и унищожение очевидно е по-висока. Само моите аплодисментите за пловдивчани. Като казахме Пловдив, ще се върна на една огромна битка срещу голяма компания там, няма да цитирам име. Говорим за индустриалните зони като за спасителни, давали работа. Да, но тази конкретна чужда компания не дава право на работника да има своето достойно място. Тя просто заличи синдикалната организация по най-грубия начин. Очевидно е, трябва да има политическа воля на високо ниво, за да може работникът не само да се радва, че има работа, но тя да е достойна. Няма дефицит на работници у нас. Има дефицит на работодатели, които се държат добре.

- Все пак - накъде гледа „Солидарна България“ - Евросъюза, БРИКС, Русия, Китай?

- Ние вече сме част от ЕС и тази тема не стои на дневен ред. На дневен ред е да си извоюваме достойно място там. Тези 17 депутати на България трябва да работят в синхрон за интересите ни! Досега виждаме само предателство. Не може ние да се съгласим да затворим ключови мощности като въглищните, преди това да сме осигурили алтернатива.  И в крайна сметка, когато беше подписан ПВУ, Асен Василев включи ангажимент за 40 процента редукция на въглеродните емисии. Подчертавам, без да го иска от нас Брюксел, както се оправдават редовно политиците ни. Ето, ние убиваме енергийния си сектор. Оставаме и домакинства, и бизнес на произвола на международните пазари. Вместо да защитим и работниците, и бизнеса. Ясно, без икономика няма как да стане. Ръкопляскахме на тази „зелена сделка“, без да мислим. Работниците в този сектор вече изнемогват. Предупреждавах, че така ще ги обезсилят и накрая няма да имат сили и да се съпротивляват, когато ги уволняват. 

Ваня Григорова е родена през 1978 година в София. Завършва УНСС, а междувременно се издържа като чистачка и служителка във верига за бързо хранене. В продължение на над 8 години е съветник към КТ „Подкрепа“. На последните общински избори беше кандидат за кмет на София на лява коалиция, като изхвърли от битката Антон Хекимян (ГЕРБ), а на балотажа остана на малко гласове след Васил Терзиев (ПП-ДБ-„Спаси София“). Сега Григорова регистрира партия „Солидарна България“ съвместно с Мая Манолова, с която ще се бори на предстоящите парламентарни и европейски избори.