Великден "по студентски" в Германия: Купуват агнешко от турска месарница и сами месят козунак

Българските студенти в чужбина понякога никак не са в добра позиция. Трудно приспособяване, носталгия по родното и семейството, езикова бариера - това са само някои от премеждията, съпътстващи всеки амбициозен зрелостник, запътил се към ВУЗ зад граница.

​Далеч преди големия християнски празник Великден, болшинството от студентите отдавна са планирали завръщането си у дома, закупили са самолетни билети и са стегнали куфарите. Не всеки обаче има тази възможност. И в този случай българинът безпроблемно умее да се приспособи към обстоятелствата, които му предлага животът.

За това как прекарват Великден българите в чужбина, колко струва празникът и тъгуват ли нашите студенти за ​род и родина по време на светлите християнски празници, разказва Симеон Георгиев, студент по мехатроника в Дармщат, Германия.     

"Прекарвал съм Великден в Германия само един път досега. Тази година ще ми е за втори път. Обикновено българите, живеещи в Германия, се събираме и празнуваме заедно. Всеки боядисва яйца, после правим обща трапеза. Приготвяме агнешко, правим салати, а наш колега ​меси домашен козунак. Купуваме агнешко от турските месарници, защото е по-вкусно. На последния Великден от всичките ​ми познати останаха само неколцина българи и една сръбкиня. Именно сръбкинята предложи да се съберем всички да боядисваме яйца и да празнуваме заедно, както е по традиция", споделя Симеон. Той разказва още и как се справят финансово покрай празниците българските студенти.

//

"Великден, а и всички празници, винаги излизат скъпо, особено в Германия. Причината е проста - всички хранителни стоки станаха изключително скъпи. Опитваме се да минем възможно най-бюджетно и по "студентски", но не е толкова лесно. Дармщат е доста близо до Франкфурт, който пък е един от най-скъпите градове за живеене. Това допълнително вдига стандарта на живот и при нас".

Независимо къде са нашите студенти, те определено гледат да спазват традициите максимално. "В Дармщат имаме източноправославна църква, която е малка, но пък е много красива. Вече веднъж успяхме да се организираме да отидем там с мой приятел от Варна. Беше много интересно, защото аз принципно в България не посещавам често църкви", обяснява бъдещият инженер. 

Понякога обаче животът сблъсква човек с всякакви препятствия и за Симеон едно от тях е тази година да изкара Великден изцяло сам. "Всички мои приятели се прибраха в България и се очертава да съм абсолютно сам на празника. Някои от колегите, с които поддържах по-близки отношения, вече завършиха образованието си и се завърнаха по родните места, други са на Еразъм семестър в други страни. Смятам да отида на църква отново. Този път обаче ще  е точно през нощта на събота срещу неделя  и ще участвам в специалния великденски ритуал, който повелява да се обиколи църквата няколко пъти със запалени свещи, които символизират Йерусалимския огън".

Дори и да си в компанията на близки приятели, с които се познаваш от детинство, изглежда, че човек се чувства най-сигурен и спокоен, когато е със семейството си на светлите християнски празници. "Може би би ми било една идея по-самотно, когато не съм с нашите, защото все пак по такива празници се събираме цялото семейство - баби, лели, братовчеди. И винаги си прекарваме много хубаво. Времето, прекарано с приятелите, също е много приятно, но със сигурност не може да се мери с роднините", споделя Симеон. Затова си е наумил тази година да отскочи да се види с братовчедите си, които също живеят в Германия. "Не живеем далеч един от друг, а никога досега не сме празнували заедно", дава си сметка той. 

Лично за Симеон Великден не е толкова значим празник, колкото е например Коледа. А и в Германия по това време студентите тепърва стартират ударно втория семестър на академичната година.

Още интересни четива за празника - в специалното издание "Великден" тук.