Великият Стоян Делчев на 65: Един ден ще се завърна в Пловдив!

Стоян Делчев е един от най-великите спортисти на България за всички времена. На негово име са кръстени два изключително трудни елемента, които и до днес не всеки състезател може да изпълни. Първият му голям успех е златен медал на висилка на първенството на Стария континент във Вилнюс през 1977 г. Две години по-късно в Есен (Германия) става абсолютен европейски шампион и триумфира със злато на земна гимнастика. Титлите и купите, които печели, са много, но върхът в неговата кариера е олимпиадата в Москва през 1980 г. Тогава Делчев ликува с два медала -златен на висилка и бронз в многобоя. 

Автор на прелитане над висилката, което носи неговото име - салто „Делчев“. Изпълнява го в два варианта „Делчев 1“ и „Делчев 2“. Завършва ВИФ (София) и е старши треньор на Националния отбор на България (1987).

През 2000 г. е определен за Гимнастик № 1 на България за XX век. Живее и работи в САЩ. Притежава зала по гимнастика "Делчев Джимнастикс", в Рино, Невада. На 9 февруари 2008 г. Делчев е приет в „Залата на славата по спортна гимнастика” в Оклахома Сити, САЩ. Тогава става 64-ият член в този елит. Той е единственият българин в тази зала, приет там между 1993 г. и 2013 г., и е в компанията на 81 звезди от 21 страни на световната гимнастика. Делчев получава признание и от Световната акробатическа асоциация, която през 2011 г. го приема в своята „Зала на славата” в Лас Вегас, САЩ.

Почетен гражданин на Пловдив (2009). Награден е с Почетния знак на президента на Република България и Медал „Златни заслуги“ на БОК (2009). На 3 юли Стоян Делчев навърши 60 година, а ден по-рано в столицата му бе връчено отличието Венец на победителя. Великият българин предпочете да се върне и да празнува в родината си своя юбилей.

- Кой е най-хубавият момент в живота ви досега?

- Не съм по равносметките и не бих правил класация на моментите. Всеки от хубавите моменти е бил сам за себе си нещо прекрасно и в своето време. Предпочитам да се наслаждавам на хубави моменти сега, а не да се вторачвам в миналото.

- Олимпийската титла и раждането на дъщеря ви не се ли отличават от останалите моменти примерно?

- Безспорно това са моменти, в които съм бил много щастлив, и те са белязали по-нататъшния ми живот. Благодарен съм, че съм ги имал и преживял. Връщам се към тях, преживявам ги отново, но те са си в миналото. Предпочитам настоящето и бъдещето. Знаете ли колко хубаво е да си в залата, заобиколен от деца, влюбени в гимнастиката, и да попиват от теб знания и умения? Това ме зарежда и ме прави щастлив.

- Защо един успял и много уважаван в родината си човек като Вас реши да емигрира в САЩ?

- С настъпването на промените в края на 90-те години доста неща се промениха. Самата ситуация накара много хора да се махнат от България. Напуснах през 1991 г. Бях старши треньор на националния отбор, бях и генерален секретар на Българската федерация по гимнастика. Накрая самата ситуация в България ни принуди почти всички, които имахме възможности, да напуснем. Човек трябва да оживява, да се грижи за семейство. В този момент никой не виждаше изход от тунела или светлина в неговия край и много хора се принудиха да поемат по този път. Преди това работих в Англия. От тогава съм върл фен на Ливърпул. Като спечелиха Шампионската лига, скачах като луд. Радвах се като дете.

- Значи сте свидетел и на последните шампионски титли на Англия​, спечелена от Ливърпул?

- Точно така! Познавах всички от онзи отбор на Ливърпул през 1990 година. Даже ще ви кажа нещо, което досега не съм споменавал никога. Аз направих гимнастическия Ливърпул шампион на Европа. Тогава те станаха шампиони на Англия и този славен тим имаше две титли. Никога няма да забравя празненствата за това. Поканиха ни и гимнастиците на партито по случай златните медали. Даже имам снимка с тогавашната им звезда Джон Барнс.Онемях на това парти. Всичко беше по протокол. Фракове, папийонки. Гостите бяха докарвани със специални коли, а не всеки да идва, когато си поиска. За съжаление там на почит е единствено Цар Футбол и за него отиват повечето пари. За останалите спортове парите са малко. Това ме накара да се върна, а впоследствие да избера и САЩ.

- Популярна ли е гимнастиката в САЩ?

- Изключително популярна. В моя салон водят децата веднага щом проходят. На 16 месеца и вече са в залата. Американците са луди по спорта. Плуването и гимнастиката са най-важни за децата.

- Някои от възпитаниците ви може ли да повтори вашите успехи?

- Реалист съм и ще ви отговоря, че това е невъзможно. САЩ е огромна страна и единици от стотици хиляди имат шанс за изява на най-високо ниво. За мен най-важното е, че моите спортисти се реализират, като с гимнастиката спечелват стипендии за най-добрите университети. Наскоро моя възпитаничка отиде в Станфордския университет. Това ми дава удовлетворение.

- Опишете вашата школа? Колко деца тренират?

- Децата са между 400 и 500. Никога не може да се каже точно, защото по принцип варират. Почват от 16-18 месеца, влизат с майки, бащи, баби. Правим им специални кръгчета, най-различни упражнения, елементарна гимнастика, която постепенно ги вкарва в по-високо ниво, и така навлизат в реалната гимнастика. Треньорите са 14, включително и аз.

- Следите ли как се развива гимнастиката у нас?

- Да, и ми е много тъжно, защото този спорт носеше много слава и медали на България. Данчо Йовчев остана последният мохикан. Не съм особен оптимист, че скоро ще имаме такъв като него. Причините за това са много и са комплексни. Няма ги треньорите, които да запалят децата да влязат в залите. Треньори като моя треньор Кольо Николов, който ни запали истински да обичаме нашия спорт и да му се посветим изцяло. Винаги съм казвал, че за да се поддържа една голяма школа, трябва да има отдолу нещо да я попълва и постоянно да влиза да бута високите нива. Така е и в живота - няма ли средна класа, всичко се разрушава, всичко умира. Така е и в спорта - няма ли постоянство и хора на всички нива, които да се бутат едни други да излизат на високата спортна сцена, ще загине спортът.

- Мъчи ли ви носталгия по България?

- Да, постоянно (смее се).

- Значи не е изключено да се завърнете да живеете тук?

- Задължително един ден ще се върна тук. Пловдив е град магия. Веднъж омагьоса ли те, няма отърване. Преди това обаче имам много работа в Щатите. Но и времето за завръщане ще дойде.