Втора зона за отдих ще връща живота край Марица

На герба на Пловдив наред със седемте тепета присъства и река Марица. Години наред обаче градът тотално е обърнал гръб на реката. Нейното социализиране, което трябва да я превърне в предпочитано място за култура, бизнес, спорт и отдих, все още си остава мираж. В същото време в чужбина има много примери как реките са сърцето на града - с пешеходни зони по бреговете, заведения, лодки и какви ли не атракции.

Може ли Община Пловдив да върне живота на Марица, наричана градообразуващ фактор във всички предизборни програми и оставена в периферията на управлението?

През миналата година, след продължителен застой, бяха направени първите стъпки - джунглата, избуяла в речното корито, беше изчистена в отделни участъци от Железния мост до съоръжението за завиряване, доколкото позволиха природозащитниците. По тяхно настояване и под техен надзор стотици дървета са оставени в реката, за да гнездят птици. Междувременно Общината спечели - в партньорство с Габрово - 8 млн. лева по Националния план за възстановяване и развитие по Програма „Бреговете на съвремието“ за създаване на зелена, иновативна приобщаваща градска среда в двата града. От тази сума за социализация на реката са одобрени 1 млн. лева.

Намерението на местната власт е да изгради зона за отдих на южния бряг от Водната палата до моста на Герджика.

"Сега реката изглежда по-добре, вижда се речното корито и оттук нататък две са насоките, в които трябва да работим по южния и северния бряг, за да станат привлекателни за хората. Проектът, подготвен заедно с Габрово, предвижда реконструкция на зоната между Панаирния мост и Герджика, която ще изпълняваме заедно с район „Централен“. Вече има избран изпълнител. Освен това с район „Северен“ изготвяме проект за социализиране на крайбрежната ивица и ремонт на пътната настилка, който е на финална права. Надявам се, че ще можем да кандидатстваме за държавни средства, за да реализираме и този проект“, коментира за „Марица“ кметът Костадин Димитров.

Идеята е южният бряг между двата моста да стане зона за отдих, каквато е изградена между Адата и Водната палата. През  2018-2019 г., в края на втория мандат на кмета Иван Тотев, беше направен основен ремонт на бул. „Марица-юг“, като се махнаха паветата и се подмениха водопровод и канализация, а на алеята монтираха фитнес уреди, детска площадка, стена за катерене, сцена и своеобразна библиотека, сложиха се нови пейки, копчета на дигата, подобни на тези до шадравана на Главната, кошчета за смет. За този проект, заедно с ремонта на булеварда, Общината беше получила безвъзмездно 5 млн. лева по ОП „Региони в растеж“.

Засега това е единственото място с атракциони след безброй проекти, лансирани в годините назад в публичното пространство, някои от тях грандомански.

Реката си остава непопулярно място за почивка и спорт, въпреки че в продължение на няколко мандата управляващите ни обещаваха да я превърнат в оазис - с лодки, водни колелета, велоалеи, включително в речното корито, заведения, площадки за плажен волейбол.

След срутилата се подпорна стена до паркинга на Панаира си остава отворен въпросът в какво състояние са дигите в чертите на града. Зам.-кметът по строителство инж. Тошо Пашов каза, че се подготвя количествено-стойностна сметка за възстановяването на стената, след което ще се възложи проект. При първия оглед на аварията се оказа, че основата на съоръжението е пясъчна, и трябва да се укрепва. Според инж. Пашов е необходимо обследване на всички речни диги. Кметът на "Централен" Георги Стаменов съобщи, че още другата седмица започват обследването по южния бряг.  

На крайбрежната алея на бул. „Марица-юг“ - пак в мандата на Тотев и с европейски пари по транспортния проект - беше изградена велоалея от бул. „Източен“ до Гребната база. На северния бряг велоалея няма. Повечето от старите метални парапети на двата бряга са ръждясали, смачкани или изкъртени. Стълбищата, които водят надолу към реката, се рушат, около тях е пълно с отпадъци. Бетонът на дигите, строени през миналия век, се рони. Голяма част от старите пейки са счупени. На много места, особено от северната страна, мирише на тоалетна.

Остров Адата продължава да бъде необитаем

Стълбището, направено навремето от моста към острова, беше опасно години наред, докато при реконструкцията на моста на Адата не го подмениха с метално. Но зелената площ и сега служи за нелегално депо на отпадъци. Островът е частна собственост, откакто беше реституиран и по-късно придобит от бизнесмена Ангел Куков, изградил популярния плувен комплекс „Акваленд“ в „Тракия“, от наследниците на Константин Хаджикалчев. Частният имот в реката е с площ 75 дка, останалите 15 дка са включени в сервитута на моста на Адата и са общинска собственост. Идеята на Куков беше да премести „Акваленд“ на острова, в резултат на което той беше внесъл в РИОСВ - Пловдив инвестиционно предложение за нов ПУП. В него е заложено озеленяване на 66 дка, на останалите - обекти за спорт - басейн и водни пързалки, както „Марица“ писа.  

Но въпреки спазените норми - застрояването да е в рамките на допустимото за зоната - до 1% , а обектите за спорт и културни развлечения да не надвишават 10 %, природозащитниците атакуваха бизнес намерението. И в Общинския съвет проектът не получи подкрепа.

Не позволиха  да бъде вкарана в бетонно корито

Преди време Община Пловдив беше възложила на екип от Университета по архитектура и строителство проучване на състоянието на реката в границите на Пловдив. Колективът от експерти направи заснемане на подпорните стени, мостовете, праговете, растителността по реката и представи варианти за подобряване на състоянието на речното корито от гледна точка на защита на населението при бедствия, а също така и за превръщането <210> в зона за активен отдих. Експертите бяха предложили да има пешеходни и велоалеи в речното корито, атракции на остров Адата, корекция на руслото. Една от мерките, обсъждана от специалистите, беше изчистването на наносите, които се отлагат на дъното и намаляват пропускателната способност на реката. В договора с фирма "БКС - Озеленяване", която премахна част от дърветата, изгребването на наноси не беше включено. 

Разгорещени дебати са водени преди време дали реката да бъде вкарана в бетонен канал, като се коригира руслото, или да си остане волно да тече в естествените си брегове. Надделяха хидроинженери и природозащитници, въстанали срещу човешката намеса и обезпокоени, че при строителството ще бъде нарушен екологичен баланс. В годините назад много пъти е обсъждан и друг проблем - с булеварда от северния бряг на Марица. Павираният път и до днес наподобява квартална улица - тясна, с паваж на вълни, ограничени места за паркиране и занемарена и неугледна крайбрежна алея. Провали се и идеята за транспортен подлез до Водна палата от южната страна на Марица, след като протестът и Общинският съвет бламираха започнатото от Зико строителство. И днес се вижда, че кръговото кръстовище не може да подобри трафика и все по-страшни задръствания се точат почти през целия ден по бул. "Цар Борис III Обединител" от бул. "България" по Панаирния мост до "Шести септември" и оттам - до Сточна гара.

Георги Стаменов, кмет на район "Централен": Започваме обследване на подпорните стени

Започваме от другата седмица да обследваме подпорните стени на Марица, за да се установи кои участъци са компрометирани, в бюджета да се заложат средства и те да бъдат възстановени. Това  съобщи за „Марица” кметът на район „Централен” Георги Стаменов.

В границите на района попада крайбрежната ивица на бул. „Марица-юг” от Адата до Железния мост. „Искаме да направим пълно заснемане и да установим къде има риск от срутване, след което ще направим сметка колко струва и ще търсим средства”, обясни районният кмет. Подпорната стена е строена през 60-те години на миналия век и на места има обрушване, макар че от време на време се слагат кръпки.  

Комплексно благоустрояване и ремонт на цялата крайбрежна зона - това е задачата, която трябва да се реализира в близките години. В район „Централен” още в предишния мандат е подготвен проект за социализация на реката от колелото до Водната палата до бул. „Копривщица” при Железния мост.

„Предвижда се възстановяване на напоителните системи, подмяна на тротоарните настилки, пейките, осветлението. Трябва да се обновят парапетите на реката и да бъдат с необходимата по съвременните стандарти височина 1,05 метра”, разказа кметът на района Георги Стаменов. На места, където е възможно, ще има фитнес на открито и детски съоръжения. 

„Желанието ни е Пловдив да се сдобие с красива и зелена крайбрежна зона с места за отдих. Няма как наведнъж да се решат проблемите, но на етапи започваме да работим, за да можем с удоволствие да вървим покрай Марица от бул. „Шести септември” до Спортния комплекс на Гребната база в приветлива и безопасна обстановка”, коментира кметът на „Централен”.