Забравените в Северозапада: Призванието да помагаш и даряваш любов

Всяка година в навечерието на коледните и новогодишни празници, редица благотворителни каузи помагат на самотно живеещи възрастни хора в нужда от Северозапада. Вяра и Ваклина от София вече шеста година посещават социално слаби хора, за да им дарят не само храна, но и внимание, топлина и усмивка. Само за ден благодарение на стотиците дарители, те събират над 5 тона хранителните пакети. В два поредни уикенда момичетата и десетките доброволци посещават над 500 възрастни хора от няколко монтански села. За призванието да помагаш на тези които се борят за оцеляването си, разказва сега Мирослава Георгиева.

Мъглата, ниските температури и изморителното пътуване от столицата до Северозапада не отказаха доброволците от фондация “Дари храна, дари любов” да зарадват самотно живеещи възрастни хора в нужда от Монтанско с хранителни пакети за коледните празници. 

Вяра Кузманова - фондация "Дари храна, дари любов": Само в един ден на 1 декември успяхме да съберем над 5 т храна, с които се надявам сега да зарадваме около 500-600 възрастни хора в района.

Ваклина Стоянова - фондация "Дари храна, дари любов": Събираме пакетирани продукти дълъг срок на годност, като са основно от първа необходимост с идея да подпомогнем бита колкото можем поне за няколко месеца.

Благодарение на стотиците дарители, само през днешния ден над 40 възрастни хора от селата Мездрея и Бързия получиха не само хранителен пакет, а внимание, добра дума и усмивка. 

Баба Яфа е на 79 г. и живее сама в монтанското село Мездрея. Въпреки, че близките й не я посещават често, тя споделя, че не иска много.

Яфа Георгиева - жител на с. Мездрея, обл. Монтана: Стига младите да ни обгрижвате с внимание и едно обаждане е достатъчно.

По професия е медицинска сестра и споделя, че животът я е научил да съхранява позитивните мисли, за да поддържат духа й.

Яфа Георгиева - жител на с. Мездрея, обл. Монтана: И съм била щастлива когато изпишем човек и си отиде вкъщи, това е просто... и това ме е хранело. Има ли в главата добра мисъл и съхранена, значи той е жив.

Повече от 20 години Цветко от с. Бързия не е виждал близките си. От години е вдовец, загубил е единия си син, от време на време идва да му помага неговата сестра. Но най-много му е мъчно за правнуците, които дори не знае как изглеждат.

Цветко Митров - жител на с. Бързия: Имам и внуци такива като тебе, такива толко годишни. Чак по Германия някъде над 20 г. не сме се виждали. Казах че имат момчета, момичета - четири души, ма не сме се виждали и с тех. Та те така съм тук съм сам, от заран готовим тука правим малко сармички. Да ви турим сармички?

А мечтата му е:

Цветко Митров - жител на с. Бързия: Те така да съм жив и здрав, да може да се слушам, че няма кой да ми помага и ако съм на место всичко ще е те така.

Яфа и Цветко са само част от стотиците възрастни хора останали сами да оцеляват с оскъдните си пенсии и далеч от своите деца и внуци, заминали надалеч в търсене на препитание и по-добри условия на живот. А доброволците от фондацията си тръгнаха с радост, че са успели да внесат мъничко топлина и внимание у хората. Но и с тъга, защото тези хора от утре отново остават сами със своите грижи и мисли.