Жители на родопски села за първи път минаха напряко границата с Гърция СНИМКИ

Жители на родопските села Смилян, Могилица и Арда направиха първото си посещение след влизането ни в сухопътен Шенген в първото гръцко село Паранести напряко през границата с Гърция по офроуд трасето на горски път.

За родопчани, които населяват селата край изворите на р. Арда, влизането ни в Шенген сбъдна мечтите на няколко поколения да се възстановят традиционните пътни връзки на планината с Беломорието. 

В годините, в които беше забранено дори приближаването на граничната бразда, до тези села се е стигало само със специално разрешение, а границата е охранявана тотално. От района, махала Лъгът, е родом голямата ни народна певица Валя Балканска.

Сега тези села вместо последни в държавата стават първи за влизане от Гърция в този район. Покрай село Горна Арда към Гръцко винаги е имало черен път. По него сега легално за сефте пое делегация от селата от горното поречие на Арда, за да стигне до Паранести на кафе с кмета му Анастасиос Кагиаоглу. За целта осъществиха над 30 км екстремно пътуване с джипове до мястото познато на по-възрастните в Родопите като Гара Бук. 

Желанието на родопчани е да проучат трасето и да се убедят, че времето на „желязната завеса“ е отминало. Мечтата им пък е да бъде ремонтиран пътя съвместно с гърците и да стане нов туристически маршрут за района. 

На срещата с кмета на Паранести Анастасиос Кагиаоглу.

Темата за изграждане на туристически път Горна Арда – Паранести, покрай 101 гранична пирамида, не е нова. Още с началото на прехода, разминирането на полето, осеяно с противопехотни мини преди 27 години и влизането ни в ЕС местните се надяваха това да се случи и поставяха въпроса пред властите. С десетилетия те слушаха обещания от различни политици за откриване на ГКПП Горна Арда - Паранести, но това не стана.

Сега, сред ентусиастите, осъществили историческото първо пътуване през браздата, е 82-годишният Слав Башов, председател на сдружение „Пограничен район Могилица“. Възрастният мъж споделя, че още не може да повярва, че ще стигне по мечтания път до Гърция. „Тук едно време се стреляше по нарушителите, а сега минаваме, без да се притесняваме. Радвам се, че доживях да сляза от другата страна на Могилица.

Прапрадядо ми е от едно село близо до Драма. Идвал е да вози тютюн от нашия район и си харесал баба от Бориково. Тръгнали двамата в Гърция, но там не ѝ харесало и след няколко месеца му казала, че не може там да живее и ако той я обича да тръгне с нея към Родопите. Така двамата се заселват в Бориково.

След прокарването на границата родовете загубиха връзка. Знам, че имам роднини там. Но днес съм много щастлив, че ще мина по пътя“, споделя Башов. Той помни изселването на цели села и махали край границата през комунистическия период заради "опасната" близост с Гърция.

Първата среща на родопчани след минаването на горския път от Арда с кмета на Паранести.

„Тук не ни даваха да идваме. Цял живот съм чакал този момент – да мога да минавам оттук. То бяха мечти, то бяха приказки, какво ли не“, казва и Захари Шумков, хотелиер и зам.-председател на сдружението. Минавайки през кльона, той допълва, че до края на миналата година тук е имало гранична полиция. За да сбъднат мечтата си, Захари и останалите от групата, сред които са кметът на село Смилян Чавдар Червенков и председателят на читалището в Смилян Илия Годев, са уговорили неформална среща с кмета на Паранести. 

Трасето е трудно за преминаване. Още в първите километри на гръцка територия лед, кал и сняг карат джиповете да се движат като шейни към урвите. Двамата опитни шофьори на офроуд машините Николай Узунов и Бойко Златев предупреждават, че пътят изобщо не е подходящ за леки автомобили или неподготвени шофьори. По трасето има паднали дървета от снега, който на места надхвърля 30 см. След шестия километър обаче от гръцка страна горският път се оказва добре поддържан, широк и чакълиран в продължение на около 20 км. След това се излиза на асфалтирано шосе. Всички са на мнение, че от всички пътища от Смолянско към Гърция този минава през най-добрия терен. Няма големи и остри завои, няма стръмни участъци. Пътят е широк и спокойно могат да се разминават две коли.

Пътят от гръцка страна към Паранести.

„Полегато е тук, не като през Златоград. Даже и през Рудозем -Елидже като влезеш в гръцка страна, в района на Ехинос, пак има завои, денивелация. А тук – равно, полегато, широко. Дай Боже да стане туристически път и този“, коментират местните. След около два часа пътуване групата стига Паранести. Срещата с кмета му се провежда в съседното село Никофорос. Анастасиос Кагиаоглу посреща групата с „Елате, елате“ на български.

Оказва се, че пътят, по който пристигат българите, е построен от баща му, който е бил кмет на района в продължение на 30 години. Срещата продължава близо два часа, в които се обсъждат възможностите за сътрудничество между двата погранични района -  природните  и исторически забележителности по Арденското корито.

Съседите заедно си отправиха покани за празника на смилянския фасул и празника на Паранести. Основната тема обаче бе ремонта на пътя Горна Арда - Паранести. „Ние също имаме желание и интерес този път да стане. Ще съдействам нашият областен управител да се запознае с проблема и да организираме среща на по-високо ниво“ заяви Кагиаоглу.

Двете страни се договориха да проведат срещата през март т.г., като се предвижда да се срещнат представители на общинските управи на Смолян и Паранести, след което да разговарят ръководители от гръцката периферия "Източна Македония и Тракия" и Областната администрация в Смолян. 

//

Пътят през границата преди. Архив: Петя Гайдарова.

По направлението Арда - Паранести е минавал трансграничният път Смолян-Арда-Паранести-Драма. Това е най-кратката връзка с южната ни съседка. За него има и почти забравен и неосъществен проект. По времето на Дора Янкова - бивш кмет на Смолян, през 2007 г. бе подписана декларация от областните управител на Смолян и Драма, с която настояват пред правителствата на двете държави да се разкрие трансграничният път Смолян-Арда-Паранести-Драма.

Същата година Министерският съвет приема и проект за междуправителствено споразумение за пътя към Драма, а тогавашният външен министър Ивайло Калфин инспектира българския участък от трасето, стигайки на кон до 101 пирамида. В бюджета за 2008 г. пък бяха предвидени 5 милиона лева за проект за довършване на пътя от Горна Арда до границата, но той така и не се изпълни. 

Кльонът на границата при Арда с Гърция. Архив: Петя Гайдарова.

За строежа на ЖП линия от Асеновград през Смолян до Паранести постави въпроса през 2022 г. пловдивският депутат от партия „Възраждане“ Ангел Георгиев. Той бе задал на транспортния министър Николай Събев въпрос дали е правено актуално проучване и възможно ли е да се изгради железопътна линия, която да свързва Смолян с вътрешността на страната, тъй като е единствен областен град в България без ЖП транспорт.

Според него, с изграждането на линията ще се облекчи автомобилният трафик по пътя Асеновград-Смолян, ще се намалят вредните емисии, по-ефективна ще е работата на Български пощи и по-добра свързаността и безопасността при пътуване в зимните месеци, когато автомобилният транспорт в региона е затруднен, а с връзка до Паранести полза може да има и за развитието на туризма.

Транспортният министър обаче отговори, че към момента няма направено актуално проучване относно възможностите за построяване на железопътна линия, която да свърже Асеновград и Смолян, камо ли за железница от Родопите към Паранести. 

И докато политиката се променя, пишат се проекти и се говори за инициативи, границата се отваря и затваря през десетилетията, едно остава неизменно - в гръцките села по границата навсякъде се чува българска реч.