Знакови сгради в Пловдив си търсят нов живот, а Операта е все така бездомна

В проекта на арх. Илко Николов се предвижда изграждане на нова сграда на 3 етажа, с подземно ниво, за около 1000 зрители. Проектът включва входно фоайе с гардероби и тоалетни, билетен център, зрителна зала с 628 места, сцена с оркестрина и сценична кутия с размери 15/15 м, две стра- нични сцени с размери 10 /12 м, задна сцена с размери 13/15 м, рампа зареждане с ТИР достъп, складове, помещение за изчакване на артисти, гримьорни, ателие, рампа за подземно ниво. Първи балкон с около 256 места, фоайе, тоалет- ни, административна част, конферентна зала, зали за репетиции, гримьорни и съблекални за хор и оркестър, вторият е с около 154 места, фоайе, тоалетни, зали за репетиции. Подземното ниво е оразмерено за 70 авто- мобила с вход от ул. “Иван Вазов” и изход по ул. “Д-р Г. М. Димитров”. По същата улица може да се осигури зареждането на комплекса със сце- нични декори и аксесоари. Вечер може да се ор- ганизира паркиране може и по ул. “Иван Вазов”. В центъра има и други общински паркинги. “Основен мотив на предложението е възможността създаване на общ културен ансамбъл с концертна зала. Съчетаването на дейността и обслужването на двете сгради в общ комплекс би довело до изключително повишаване на значението и функционирането на културната инфраструктура на Пловдив до ниво истинска културна столица в Европа”, считат авторите на идейната разработка. Арх. Илко Николов подчертава, че сградата може да стане още по-интересна, след като се организира архитектурен конкурс, на който да бъдат предложени няколко различни визии.

След седемгодишните опити на фондация „Дом за пловдивската Опера” да се пребори за самостоятелна сграда на държавния културен институт спорът за мястото, на което да се построи Операта, обаче е все така далеч от разрешаването си. Горещите привърженици на оперното, симфоничното и балетното изкуство са категорични, че Операта трябва да е в центъра на Пловдив, както в много други градове по света. Реалистите, които са наясно, че в сърцето на града няма голям избор на свободни терени, са на мнение, че великите произведения като „Трубадур”, „Кармен” или „Травиата” могат да се гледат със същия успех и в сграда извън суперцентъра на града, например до зала "Колодрума", както предлагат от Община Пловдив. 

Така изглежда проектът на сградата на Операта според предпроектното проучване

Ново културно средище на пъпа на града е амбициозна, скъпа и спорна от гледна точка на архитектурния облик на Пловдив идея, твърдят опонентите й. Различни градски визионери предлагат множество алтернативи и посочват десетки сгради, които пустеят и губят битката с времето, а биха могли с добра реконструкция да се превърнат в прекрасен музикален театър. Цитират се бившето кино "Космос", няколко терена в Тютюневия град, бившето кино "Въстаник", някои от палатите в Панаира, подарената на Общината сграда на БНБ на Малката Главна и т.н. От фондацията обаче настояват, че е най-подходящо Операта да се изгради в южния край на площад "Централен" - до бившия Партиен дом, позовавайки се на решението на Общинския съвет от 2 август 2018 г. С него

за Център на музикално и сценично изкуство,

както Операта се нарича официално, се отрежда парцел под сградата на пл. „Централен“, но при условие, че настанените в 12-етажната сграда общински и държавни служители се преместят на друг адрес.

Пет години по-късно решението на местния парламент не е отменено, но не е и изпълнено. От Община Пловдив обясняват, че подходяща сграда за пренастаняване на служителите няма, поне на този етап. И тъй като Операта е държавна институция, фондацията уведомява за всяка своя стъпка  принципала - Министерството на културата.

С писмо от 12 януари 2023  г.  министърът на културата Велислав Минеков уведомява  Община Пловдив, че

Министерството е против Операта да се строи до зала „Колодрум“.

На 20 януари с още едно писмо МК потвърждава отрицателното си становище и изпраща проект за проучване за изграждане на Център за музикално и сценично изкуство на пл. „Централен“ 1.

Проектът е възложен от фондация "Дом на пловдивската Опера" и нейния председател инж. Любозар Фратев, изготвен е от екипа на  арх. Илко Николов и представлява градоустройствено и обемно-пространствено проучване за ситуиране на сграда за Център за музикално и сценично изкуство в УПИ I 522.937- административна сграда.

Идейната разработка е разгледана на 9 март на заседанието на Експертния съвет за устройство на територията (ЕСУТ) към Община Пловдив, в който участват представителите на гилдията, фондацията, Министерството на културата, Държавна опера. Дебатът продължава повече от три часа, но окончателното решение се отлага за 23 март, като изрично се посочва, че ще бъдат поканени зам.-кметът по строителството Пламен Райчев (с оглед предлагане и на други парцели) и зам.-кметът по култура Пламен Панов (за евентуалното предоставяне на Дом на културата „Борис Христов“ за Държавна опера Пловдив, която до този момент плаща наем).

В ЕСУТ надделяват съмнения, но не за проекта, а именно за мястото, предложено от фондацията. Никой не възразява срещу параметрите на бъдещата Опера, защото те са спазени перфектно, както изисква ЗУТ.

Сградата на БНБ е празна / Снимка: Наташа Манева

През 2016 г. петима ентусиасти създават гражданската инициатива и след това фондация "Дом на Пловдивската опера". Това са бизнесменът инж. Любозар Фратев, бившият шеф на КЦМ доц. д-р инж. Никола Добрев, арх. Илко Николов, председател на пловдивската организация на САБ и бивш шеф на Общинския съвет, почетният консул на Германия д-р Мариана Чолакова, икономистът инж. Георги Стоев. 

Оттогава са обсъдени и отхвърлени дузина варианти за терена, върху който да се изгради сградата на Държавна опера. Сред тях са Щабът на армията зад пл. „Съединение”, бившето кино „Космос” на ул. „Гладстон”, Концертна зала на пл. "Централен", Централна поща, която е в съсобственост между държавното дружество "Български пощи" и частна фирма,  бившата сграда на БНБ на ​Малката ​главна, предоставена на Община Пловдив, свободен терен в Панаира, бившият партиен дом.

Щабът на армията е на МД, което категорично отказва. За кино "Космос" е проведен архитектурен конкурс за преустройство в младежки артцентър. За сградата на БНБ има друга идея - за втори археологически музей. Опитите за  терен в Панаира, с изглед към Марица и места за паркиране, удрят на камък.

То е на северния бряг на река Марица, между Новотел „Пловдив” и Панаирния град, но си остава една от безвъзвратно загубените възможности за Пловдив.

Знаете ли, че през 80-те пловдивчани канят архитектите, сътворили Старозагорската опера, за да направят сграда за Опера и в Пловдив. По онова време градските власти вземат решение за... изграждане на оперен, конгресен и международен търговски център.

Мястото е на северния бряг на река Марица, между Новотел „Пловдив” и Панаирния град. Идеята се избистря през 1988 г., когато става ясно, че трябва да бъде приет проектът за поливалентна зала на северния бряг на река Марица. Новата сграда трябва да съчетае опера, конгресен и търговски център. 

„Вече повече от 60 години пловдивчани мечтаят за сграда на своя пловдивска опера ​- казва арх. Дечко Дяков. Наскоро той изрови от архивите на Общината един ценен проект, а именно - проекта, с който старозагорци спечелиха вниманието на градската управа през 80-те години на миналия век. „Помня, че по онова време много беше напреднало проектирането <210>, а местоположението беше между Пешеходния мост и ул. „Карловска“. Именно там, след ограничен конкурс между ЗПО-Пловдив и „Главпроект“, София, убедително се наложи проектът на известния колектив архитекти Б. Камиларов, Хаджистойчев и Соколовски. Този проект бе толкова добър, че бе отличен с престижната Хердерова награда от Виена за театрално строителство -припомня арх. Дечко Дяков. И бърза да допълни: - Искам да отбележа, че въпросният екип от архитекти е проектирал вече реализираната сграда на Операта в Стара Загора, както и театралните сгради във Враца, Бургас. По техен проект е построен и университетският комплекс във Велико Търново.“

Арх. Дяков поясни, че плановете са Операта на Пловдив да бъде построена на главния пешеходен гръбнак на Пловдив - по оста от Централна гара - "Кършияка" - Пешеходния мост. „Теренът беше перфектен ​- това място открива прекрасни гледки към реката и тепетата. Беше илюстриран с фантастично пространствено-архитектурно решение“, казва Дяков.

Обемите са структурирани така, че Операта да има висок плътен обем - в него се разполагат две зали, голяма ​- за 1000 места, и по-малка ​- за още 200-300 места. Част от откритите пространства са оформени като тераси. Открит амфитеатър допълва тази композиция. Проектантите предлагат интересни фоайета с горно осветление, а от покрития вход публиката има самостоятелни подходи към двете зали за представленията.

Друг акцент е, че има два подхода към сградата - единият е от крайбрежната улица. Старата улица „Карловска“ се запазва и тя минава точно под фоайетата на Операта. В сградата има място за сладкарница и търговски площи, които да се ползват не само по време на представленията.

За съжаление, строителната офанзива, която завладя града 90-те години, опропасти тази добра възможност - Пловдив да има своя Опера. Теренът, определен за Опера, не бе опазен за обществените интереси на града и сега се застроява на парче, без обща застроително-пространствена идея. "Така едни огромни усилия и обществен ресурс бяха пропилени и сега какво? Отново търсим място за Пловдивската опера. Само че аз се питам: ще надделеят ли архитектурно-пространствените съображения за изграждането на подходяща за града Опера над неизбежните временни конюнктурни интереси? Предстои да видим“, казва песимистично арх. Дяков. 

Областният управител Ангел Стоев прикани за ускорено решаване на сагата с търсенето на терен за сградата на Операта на срещата с представителите на Община Пловдив, фондацията и Държавната опера.

 Фондацията,  зад чиято кауза за броени дни са се подписали  над 15 000 граждани от Пловдив, страната и чужбина, е търсила подкрепа от четирима министри на културата ​- Вежди Рашидов, Боил Банов, Рашко Младенов, Велислав Минеков, и двама кметове на Пловдив - Иван Тотев и Здравко Димитров, за сградата на Държавна опера и ремонта на Концертна зала, доведена до катастрофално състояние и затворена.  За 7 години до Община Пловдив, Общинския съвет, министерството на културата и финансите, Министерския съвет, Народното събрание, президента и  дори до Европейската комисия са изпратени над 60 писма с апел за помощ. Близо 90 срещи са проведени с представителите на държавната и общинската власт.

От  25 850 лева, събрани от дарения, са изразходвани  за интернет и други услуги 6494 лв., или средно по 78.2 лв. месечно. Членовете на управителния  съвет на фондацията, секретарят, счетоводителят, юристът, както и много симпатизанти работят на обществени начала.