Знаменитите заведения в Пловдив: От финеса на "Алафрангите" до потъването на "Водолаза"

Пловдив винаги се е славел с култови кръчми не само като атмосфера, но и като посетители. Няма как да кажеш, че си уловил духа на града, ако не си минал през някоя знаменита пивница и не видиш на живо бохемите в нея.   

През 80-90-те години на миналия век любимо сборище на интелектуалния елит беше кръчма „Пловдив“ на Джумаята. Там още по обяд можеха да се срещнат известни художници като Димитър Киров, Жоро Слона, Йоан Левиев, актьори, някои, от които пътуваха от София, за да дойдат на раздумка във Филибето, емблемата на Стария град Начо Културата, харизматичните Катя Паскалева, Цветана Манева и Татяна Лолова, Стефан Мавродиев, Руси Чанев и още много популярни личности, които пловдивчани гледаха в кината, театрите и по телевизията. Много често, докато вървеше сладка приказка, Ди Киро вадеше скицника си и започваше да рисува някой по-интересен посетител в заведението. 

Кръчмата "Водолаза"

През лятото, по време на Вердиевите вечери или концерти на популярни изпълнители и групи, същите хора сядаха на по питие в кафе „Театрона“ на Античния театър. Така хем вървеше мухабетът на чашка с приятели, хем се наслаждаваха на музиката в неформална обстановка. И не, не беше, за да не си купят билети за представленията. 

„Старите занаяти“ беше заведение, което привличаше посетителите от ранния следобед до късно вечерта. Запазена марка беше  разнообразието от коктейли, които се сервираха в кристални чаши. Познавачите на Хемингуей се шегуваха, че най-вероятно настолната книга на бармана е „Островът на теченията“, който по неведоми пътища се е сдобил и с пропорциите на подробно описаните коктейли в книгата. 

Ресторантите „Тракийски стан“ и „Пълдин“ бяха заведенията, които привличаха чуждестранните туристи с фолклорната си програма. От далеч по калдъръмените улички се чуваха звуците на народни хора, песни, подвиквания и подканвания към гостите да се хванат на българско хоро, а чужденците „плетяха“ крака в опити да влязат в неравноделните ритми на родните танци.

„Алафрангите“ пък бяха „друга бира“. Мястото събираше пловдивските културтрегери, писатели и журналисти. Музиката беше жива - цигулка и пиано, които създаваха атмосфера на изискан стил и финес. За старите пловдивчани това си оставаше едно от най-романтичните заведения под тепетата. Тук рядко можеха да се намерят свободни места в пиковите часове. Имаше маси, от които никога не се махаха табелките „резерве“ за постоянни посетители. Мястото беше едно от малкото, в които по времето на соца можеше да си поръчаш коняк с кока-кола. Екстрата беше американската напитка. 

За бирхале "Каменица" се знаеше, че е любимо място на гостуващите актьори в пловдивската Драма. Постоянните посетители често се шегували, че артистите идвали уж за по едно питие след представление и се заричали, че този път ще отидат и в друга кръчма. Накрая обаче затваряли заведението и си тръгвали с персонала. Тук чести гости бяха Тодор Колев, Доротея Тончева, Стефан Цанев, Руси Чанев и всички участвали в представленията с пловдивските си колеги.

Типичната квартална кръчма "Водолаза" на ул. „Младежка“ раздели жителите надве. За едните беше грозно, тенекиено, шумно, неуютно кръчме, което събираше махленските кибици и пияници, а за други - уникално място за среща на художници, журналисти, поети и семейства, дошли да хапнат хем евтино, хем вкусно на обяд. Редовен посетител беше и Димко Узунов - художникът, изрисувал всяко свободно кътче по тенекиените плоскости с русалки, едрогърди хубавици и всичко комично, родило въображението му в моменти на творческо вдъхновение. Всеки почитател на кръчмата беше посрещан  лично от собственика Костадин Христов, когото всички наричаха  Коцето Адмирала заради неизменната капитанска шапка и моряшка фланелка. 25 години след като култовата кръчма работи на народни цени, преди две години „Водолаза“ беше потопен завинаги по решение на районния кмет.