Често си говоря сама, обаче сега се скарахме и не си говорим...

Двама приятели се оплакват: - Подарих на дъщеря си цигулка - мислех си, дано почне да се занимава с музика. Ама нищо не стана. - Същата работа и с мене - вече три куфара подарявам на тъщата и нищо...

- Кризата не засегна нашия град. - Как успяхте? - Ние и преди кризата не работехме.

- Ало психиатричното отделение ли е? - Да, кажете! - Как е съпругата, която постъпи вчера при вас? - Ами... подлуди ни!

- Докторе, ще оздравея ли? - Да, разбира се, времето лекува.

Приятели ми викат: "Много пишеш във фейсбук".

Ами така е, като нямам пари за психиатър...

-Иванчо пак закъсняваш. -Нападнаха ме крадци, госпожо. - И...какво ти откраднаха? -Домашното по математика.  

В лекарския кабинет: - С апетита как сте? - Ами, ту има, ту нямам. - А кога нямате? - Като се наям едно хубаво, нямам.

- Пешо, ако утре умра - какво ще направиш? - Ще полудея! - Но ще се ожениш ли за друга? - Еее, то от луд човек - всичко може да се очаква!

Студенти си говорят: - В колко ставаш обикновено? - Щом първите лъчи на слънцето се покажат в стаята ми. - Толкова рано? - Не е толкова рано. Моята стая е със западно изложение.

Какво да ги правиш многото пари, ако нямаш правилната жена да ти ги харчи

-Защо искате развод? -Много хъркам.Заспал съм при съседката и жената ме чула.