Гъста мъгла. Шофьор се лепва за една кола и си кара спокойно. В един момент първата кола спира, спира и той. Шофьорът на първата кола я изгасва, слиза, оглежда я, после започва да рови в багажника. Вторият шофьор губи търпение: - Извинявайте, ще пътувате ли? - Не, аз съм в гаража си.

Иванчо се прибира у дома след последния учебен ден. Баща му го пита: - Е, как е? - Отлично! Продължиха ми договора за пети клас с още една година.

Един шофьор си плаща глобата за превишена скорост на полицая и той му дава квитанция. - Какво да правя с това листче? - пита шофьорът. - Запазете го! - казва му полицаят. - Като получите още 9 от тях, ще ви дадем колело.

-Любовта е като с яденето на гъби. - В какъв смисъл? - Когато човек забележи, че е сгрешил - вече нищо не може да помогне.

- Питах баща ми кое е най-глупавото нещо, което е правил... - И? - Само ме погледна без да каже нищо...

Червената шапчица отишла на гости при баба си. -Бабо, защо са ти толкова големи очите? -Дойде сметката за тока, бабиното.  

- Красива си, но не си това, което търся... - А ти какво търсиш? - Зимни гуми.

– Кажи бабиното, можеш ли да броиш? – Мога! – А до колко? – Ами… Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, вале, дама, поп, ас!

В лекарския кабинет. – Пушите ли? – Не. – Пиете ли? – Не. – Не лъжете, и без това ще ви открия нещо…

- Кольо, кажи честно, харесва ли ти новият ми пиърсинг на пъпа? - Честно Пено, приличаш ми на граната!

Студ, мрак. Подпийнал рибар направил дупка в леда, пуснал въдицата и зачакал. - Тук риба няма! - глас от далечината. Минало известно време и същия глас. - Тук риба няма. Така няколко пъти. Изнервен рибаря не се стърпял извикал: - Кой си ти бе, да ми казваш къде има, или няма риба? - Пазачът на ледената пързалка.

- Тате, тате, можеш ли да ми обуеш обувките? - Не, детето ми, няма да ми станат!